- Г-н Димитров, през последните седмици основна тема във всички медии е въпросът с досиетата. Има ли напрежение по този повод в тройната управляваща коалиция?
- Би трябвало първо да се върнем назад във времето преди десет месеца, когато се формира тройната коалиция. Времето показа, че това беше единствено правилното и полезно за България решение, въпреки че коалиция от такъв характер за първи път се сформира през времето на прехода вече 15 години. Това е коалиция, която пое ангажимента да подготви и има основание да направи факт присъединяването ни към Европейския съюз. Наша задача бе започването на една по-действена социална политика, чиито резултати, поне по мое мнение, ще се видят в най-близко време. Предвид на това, че коалицията е с по-особена характеристика, има различия по определени проблеми в нея. Но хубавото е, че тези десет месеца не изведоха противоречия, които могат да разклатят устоите на това тристранно партньорство. Последният случай, който създаде известно напрежение, което не е само в мнозинството, а въобще в българския политически елит, е случаят с досиетата. Това е една много деликатна тема по моя преценка, която излиза в публичното пространство винаги, когато България предприема някакви по-сериозни стъпки, които трябва да реализира. Както в случая сега говорим за встъпването ни в Европейския съюз. Моето лично мнение е, че ако тази страница с досиетата не можем да затворим окончателно и да ги унищожим, тъй като те вече са извън контрол, това няма да е добро за страната. Най-доброто е да приключи веднъж завинаги този въпрос и да сложим един мораториум за не по-малко от 30 години и през този период темата да не се повдига отново.

- Това не означава ли, че и след този срок ще има същите тези дебати и същото напрежение?
- Мисля, че след 30 години българското общество ще бъде много по-спокойно и ще се чувства много по-сигурно и стабилно. Второ, надявам се на един много по-обективен прочит на историята и за онова време, за което се отнасят тези досиета. На трето място се смесват тези, които са се клели под силата на действащата тогава Конституция и са служили в интерес на народа и на България, а днес попадат в категорията на хората, които по една или друга причина са обслужвали определени дирекции или отдели в системата за сигурност, като са поднасяли информация и са правили доноси срещу определени личности. Искам да защитя всички онези, които в годините до прехода са работили в системата на сигурността като кадрови офицери или разузнавачи. Защото сега се гледат под друг ъгъл, охулват се и се слагат под общата категория на доносниците, а те са работили в полза на националните интереси. И не на последно място искам да кажа, че на нас сега не ни е нужно да се разпалва този въпрос, защото виждаме какви проблеми има да се решават с престъпността, корупцията, а за да се води превенция и борба с тях, е невъзможно да няма агентура.

- Времето от началото на прехода явно според вас не е достатъчно за узряване на обществото...
- Да, безспорно, и отново повтарям, че сме свидетели на един необективен прочит на тези досиета. Но ако се върна към казаното преди това, няма държава, особено системите за ред и сигурност, без агентура в добрия смисъл на тази дума. И когато обществото не оценява обективно дейността на един разузнавач или контраразузнавач, много трудно ще се намерят хора, които да сътрудничат на органите на реда и сигурността, тъй като не се знае след 10 години какъв прочит ще се направи на техните досиета и биографии. Затова приключвам по този въпрос с личното си мнение, че за един продължителен период от време трябва дори и законово да закрием тази страница.

- Какво е мнението на народните представители извън коалицията?
- Към момента нямаме изработена обща позиция и има различни мнения. Но мисля, че голяма част от депутатите в Народното събрание не само в нашата парламентарна група, но и извън нея, биха подкрепили една такава позиция. В момента се придържаме към възможностите, които дава законът на компетентните органи.

- Тогава може ли да кажем, че има различно мнение между управляващите и оформилата се опозиция?
- Безспорно опозицията ще иска да извлече политически дивиденти от тези случаи, придобили вече общественост. Но мисля, че повдигането на този въпрос преди всичко обслужва интересите не само на политически, икономически и други структури, които имат интерес да се дестабилизира политическата обстановка в страната. И в този случай опозицията реално няма да работи в интерес на националните приоритети и да реализира националните интереси, а по-скоро ще обслужва определени групировки, които не са заинтересовани България бързо да извърви този път, който ще ни доведе до Европейския съюз.

- Има ли опасност заради досиетата да не станем членове на ЕС?
- Не, в никакъв случай. Мисля, че няма такива тайни условия. По-скоро ние трябва да се постараем да изпълним онези изисквания, които в последния мониторингов доклад отправиха като критични бележки към страната, респективно към всички органи и институции на властта. Трябва да направим един внимателен прочит и да мобилизираме и обществото като цяло, и преди всичко институциите, като Народно събрание, правителство, съдебната власт, максимално да покрием тези изисквания, които поставят европейските страни пред България.

- Но в българското общество доминира тезата, че темата досиета се отваря, когато трябва да се отклони вниманието към по-актуални проблеми. Защо точно в този момент пак се заговори за досиетата?
- Може би има основание въпросът ви. В медиите прочетох различни гледни точки и версии. Тази тема наистина е доста болезнена за българското общество. Не говоря за чисто моралния аспект на този проблем, който понякога противопоставя приятели, а дори и членовете в семействата един срещу друг. Тази тема се повдига в случаите, когато или трябва да се финализира едно добро начинание, или определени среди имат интерес. И от тази гледна точка продължавам да поддържам тезата, че ако не искаме да дадем шанс на тези, които искат да вървят по ръба на закона и искат да има дестабилизация, то тези страници трябва да ги затворим задълго, докато обществото се успокои. Защото мисля, че не това е темата на хората. Те повече се вълнуват от всички за и против от присъединяването ни към Европа, ще могат ли да преживеят с тези доходи и редица други предимно социални проблеми, като заетостта и т.н. От една страна, политическата опозиция е заинтересована да извлече политически дивиденти. Другата група това са хора, които преследват определени икономически интереси по моя преценка и ги постигат преди всичко в условията на сенчеста икономика, която процъфтява там, където няма силни институции и т.н. И от тази гледна точка за съжаление, съвпадат интересите между тези, които привидно поддържат влизането ни в Европа, и на другите, които по принцип се движат по ръба на закона.

- Ще ви помоля за прогноза колко според вас още ще продължи дебатът около досиетата?
- Мисля, че ще се прояви разум и този проблем, който беше неочаквано възбуден за обществото, постепенно ще започне да затихва. И тук трябва максимално да положат максимални усилия всички институции в държавата от президента през правителството, а ако трябва, да се ангажира законодателно и Народното събрание. Както и всички специализирани органи, които сега трябва да се въздържат от нови подобни изненади за българската общественост.

- Предвиждате ли преди края на политическия сезон до лятото депутатите да излязат с ясно становище по този въпрос?
- Искам да подчертая, че ние можем да се ангажираме само ако е необходима законодателна промяна. Ако се прецени, че сегашното законодателство дава достатъчно правомощия на изпълнителната власт да не се излиза извън определените норми и да не се изпуска духа от бутилката, то тогава Народното събрание няма защо да се произнася. Но ако се налага законодателна промяна, която да даде допълнителни гаранции и правомощия на изпълнителната власт, то няма никакъв проблем парламентът да внесе някои корекции и промени в сега действащите закони.

Интервюто е излъчено в сутрешния блок "Добро утро, Варна" в Телевизия Варна в понеделник