Актрисата Аня Пенчева е родена в Смолян. Завършила е ВИТИЗ Кръстю Сарафов. Първата й роля в Народния театър е в спектакъла “Свекърва”. Пенчева има десетки роли и в киното. “Адаптация”, “Хан Аспарух”, “Златният век”, “Време разделно”, са само малка част от лентите, в които тя разгръща своя професионален и творчески талант.


- Какви чувства напират в Аня Пенчева, когато е край морето?
- Тук винаги съм се чувствала като у дома. Винаги съм казвала, че Варна е моят град. Не знам дали заради хората, които с толкова любов ме чакат и посрещат, дали заради това, че съм варненска снаха, но е факт.

- Защо в България сега не може да се направи хитова кино творба, каквито имаше преди години?
- Кино се прави с пари. Освен това аз имам една много лоша статистика. Имам чувството, че едни и същи хора получават субсидии и колкото по-малко е гледан филмът, толкова по-често парите се дават точно на тях. Това нито е търговско, нито е актуално. У нас не се котират нискобюджетните касови филми. Такава беше комедията на Илия Костов, например. Но на този жанр не се гледа с добро око. Докато има филми, които се гледат от 12 души, но отиват на някакви измислени фестивали, в някакви измислени държави и получават някакви суперизмислени награди и въпреки това отново се субсидират. Режисьорът имал психологически проблеми, незнам си там какво. Субсидиите за кино не са терапия. Няма да лекуваме режисьорите. Те си имат своите проблеми, своята емоционална чувствителност, а ние сме дървета актьорите и зрителите, така ли?! Аз не занимавам комисията с моите проблеми. Необходима е сериозна прецизност при отпускането на средства. Това са търговски неща, маркетинг. Трябва да се осъзнае, че има смяна на поколенията, има друг интерес, други приоритети.

- В момента министър на културата е Стефан Данаилов, който е част и от актьорската гилдия. Защо той не помогне това да се случи?
- Аз не мога да коментирам неговата работа като министър. Той направи много за театъра, но в инфраструктурната му част. Това е много хитър ход. Той ще остане в годините известен с това, че ще се казва, по времето на Стефан Данаилов е ремонтиран Младежкият театър, Операта, Народният театър… Така той оставя нещо след себе си. Докато, ако дава пари за филми или театър никой няма да каже това е постановка от времето на Данаилов. Друга причина да не се ангажира открито с нашите заплати е да не бъде обвинен в пристрастие. Мисля, че през тези години, когато той е министър само заради това, което му е дало киното, докато нямаше роли в театъра, трябваше да направи жест и да присъства на поне един от фестивалите “Любовта е лудост”.

- Това обижда ли Ви, че той не е тук?
- Мен няма какво да ме обижда. Аз не съм от хората, които се обиждат от такива неща. Но това е отношение. Благодарността, признанието, призванието, това е възпитание… Той трябваше през тези години да намери един ден и да уважи варненската публика, да уважи хората, които са създали името му. Тук са творците, които са го създали. Не го е създала БСП. Аз нищо не искам да кажа за партията като такава. Прави му чест, че мина през много трудни години и той не е като някои наши други колеги, които при всяка промяна на времето, променяха и идеологията си. Той е постоянен. За моето поколение Стефан Данаилов завинаги ще си остане голям и топъл като Слънцето, но трябваше да уважи по някакъв начин колегите си.

- Дълги години не може да избягате от определението секс символ. Пречи или помага то в кариерата?
- Секссимвол се казва вече на всичко в България, като се започне от фолкпевиците и се стигне до бизнесдамите. Мисля, че това определение вече се омаловажи. Секссимвол навремето беше Мерилин Монро и тя остана във времето.

- Спомняте ли си кой за първи път Ви даде това определение?
- Излезе като заглавие в един вестник на първа страница. Когато го прочетох направо щях да падна. Питах се това не е ли мръсна дума. Беше написано по повод награда, която получих в Италия, връчена ми за главна женска роля. Беше шок за мен. В моето семейство наистина се прие като мръсна дума. Тогава се използваха “любимка на българския театър”, “гранддама” и т.н. Но явно ми донесе късмет, защото веднага след това се появих в престижното издание “Мари Клер”. Там също бях представена като секссимвол. Имахме заедно интервюта с Жириновски.

- Пошегувахте се, че сте била любовница на почти всички български царе.
- Попаднах в ситуация, при която мой фен каза, че любимата му моя роля е тази на Гинка. Аз му отвърнах, че се кълна, че не съм играла Гинка. Можеше да си спомня поне по хонорара (смее се). Всичките роли, които съм играла досега са били само на любовници, на леки жени и затова аз не можах да стана партиен член. Аз не съм изиграла една партизанка, едно момиче от народа. Дойде 10 ноември. Бях в Народния театър. Оказа се, че само 2 актриси не сме членове на партията. Това беше вашата съгражданка Славка Славова. При нея е по политически причини, защото тя е родена в Берлин. А при мен нещата бяха малко комични. Когато отидох в Народния театър Стефан Данаилов беше партиен секретар. На втория месец в кафето много несериозно ми каза: Ей, трябва да станеш партиен член. Зам.-партиен по него време беше Велко Кънев. Аз казвам: А бе вие луди ли сте?! Аз с тези роли на проститутки какъв партиен член. И така на шега се размина случаят. Та през годините бях жена на хан Аспарух, любовница на Симеон, след това на Буров. В “Тайфуни с нежни имена” играех разузнавачка, но и тя трябваше да мине през леглото на българския шпионин Емил Боев.

- Дъщеря Ви вече голяма и е поела по своя път. В коя роля бихте желали да я видите?
- Първата специалност, която тя завърши в Американския университет в Лондон е журналистика. Втората е драма. Аз мисля, че при щафетата, която й подаваме аз и баща й, тя сама трябва да реши лявата или дясната ръка да хване. Приятно ми е, че тя е изключиелно позитивно дете. Не знам дали това ще бъде в неин интерес, защото идва с друга нагласа. Идва и си мисли, че наистина черното е черно и бялото - бяло. А тук имам чувството, че ще се сблъска с шарения свят. Това няма да е в неин интерес, но човек трябва да се опари.

- Какво характеризира Аня Пенчева?
- Аня Пенчева е изключителна майка. Чувствам се вече толкова далеч от суетата. Все по-малко харесвам камерите и все още ми се тича боса, ходи ми се без грим. Жената е естествена и няма никога да избяга от наивността си.
Емилиян Ялъмов