Преди по-малко от два дни аз бях запитана от софийските журналисти, които, знаейки моята аргументирана позиция, поискаха мнението ми за развоя на изборите. Разбира се, аз бях много сдържана и не им казах абсолютно нищо, защото това го дължа единствено и само на вас. Аз продължавам да бъда регионален политик, който постига целите си с други способи и форми – ако щете културни, ако щете хуманитарни, ако щете спортни, защото така разбирам работата на един политик извън неговата законодателна инициатива, когато е в София и в Народното събрание.

От самото начало на изборите през 2001г. вие всички чувствахте напрежението между мен и Борислав Ралчев, което с малко по-късна дата ме накара аз да се отделя и да конкретизирам работата си в споменатите вече инициативи. Аз няма да визирам другите си колеги в никакъв случай, защото при личността Борислав Ралчев аз наблюдавам един много сериозен политически феномен, който вече е отдавна отигран от младия Добрин Митев, който с фиаското, което претърпя на изборите през 1999г. нещата му се стекоха нещастно в живота и той вече не е в България. За Добрин Митев толкова. Синдромът се забелязва в много други национални политици, които се окопаха, изолираха се в капсулата си, допускайки само чинопоклонните хора, а другите изпаднаха в изолация. Аз не се чувствам изолирана в никакъв случай, за това, защото аз съм си такава, каквато бях 13 години назад. Няма да променя политиката си. Няма да променя отношението си към хората. Винаги ще си изразявам позицията, независимо от това какво мисли Борислав Ралчев. Консенсус се постарах да постигна, но не се получи, защото много бързо му се изчерпаха аргументите и започнаха квалификациите, но там където липсват аргументите, започват квалификациите.

Както забелязахте, аз не се включих в предизборната кампания и тези, които ме познават от много години, знаят, че няма избори, в които аз не съм участвала. Сега умишлено не се включих за това, защото не исках върху партията ми да легне бремето, че аз преча и не помагам на изборния резултат. Разбира се резултатите не закъсняха, които са плод изключително на това окопаване на личността Борислав Ралчев, на нулевата му работа за обществото, на безпрецедентното кадруване, което беше един индикатор за неговата политическа слабост, защото отивайки в София Борислав Ралчев размахваше каузата, че той иска да махне тези директори, защото те служат на Съюза на демократичните сили. Връщайки се във Варна той се прегръща със Съюза на демократичните сили и аз тук чрез вас искам да го попитам – в края на краищата каква кауза защитава той – маха директорите им, защото те били в полза на този Съюз, от друга страна тук е в много тесни, едва ли не “комбинни” отношения с ръководството на Съюза на демократичните сили. Правя една вметка в казаното до тук и казвам – отправям своите, нямаше как да поздравя Аракелян, защото телефона й нещо не го улучвам изглежда, но трябва да ви кажа, че тази жена спечели една много достойна победа. За мен Аракелян, появила се за месец и половина – два, спечели една много достойна победа в местните избори и като човек, който гледа във времето и пространството ви казвам, че Аракелян е един политик с голямо бъдеще и ако Съюзът на демократичните сили започне от днес да инвестира в личността на Аракелян, те ще имат наистина една много силна фигура в следващите избори, независимо какви са те. Не го приемайте като съвет, това е субективно мнение, което аз констатирах и съм длъжна да ви го кажа.

Нещо повече, Борислав Ралчев отиде много далеч. Той, който беше претендент за Конституционния съд и за негов член, в продължение на 2 години той системно нарушава конституционните права на един депутат. Не ме е информирал за нищо, изместил е името ми от списъка на ЦИК и то вече не съществува. Аз не съм втората в листата Анелия Атанасова. Такава в поименно подписващия се списък до министерствата и кандидатурите такова няма, просто не съществува. Постави в подчинение областните управители, така че аз да не бъда информирана нито за кадровите процеси, нито за щипокливите неща, които стават във Варна и Варненска област, разбира се, отнасящи се с уважение и с едва ли не едно снизхождение, ако трябва да ми кажат нещо. Отначало с Фарашев, когато решихме двамата да правим социална политика и като член на социалната комисия обикаляхме региона, но това много скоро му беше забранено и вече не се прави. Аз много държах със Социалната служба в мое присъствие, с ресорния зам.-областен управител да върша това.

Не съм ви събрала, уважаеми колеги, за да ви се оплаквам и да хленча и мисля, че поведението ми категорично беше хард в последните месеци и каквото казах аз не си отместих нито за йота мнението, но дойде моментът, когато Борислав Ралчев, застанал тук пред обществото, трябва да каже защо се срина доверието в НДСВ? Когато се води една изключителна външна политика успешна, когато се трасират пътищата на България към Европа, когато се извършват такива кардинални промени, които са тежки до мозъка на костите ни, той си позволява тези шаржове, позволява си тия своеволия, позволява си да манипулира Политическия съвет, да доведе партията до това състояние във Варна. Искам да ви кажа, че той има неблагоразумието, защото това ще му се отрази много широко от днес нататък, има неблагоразумието поканите, които получавам от институциите, отишли на “Сан Стефано”, да не ми се дават. Аз съм оставила там телефони и GSM-и хората, които се нуждаят, защото аз никога не си изключвам GSM-а, съм си оставила адресите и всичко и те казват “Нищо не знаем за нея” и секретарката, едно много мило момиче и т.нат., вдига рамене свито, обръща глава и заминава. Е това ли е политиката? Това ли е политикът Борислав Ралчев – водач на варненската листа. Питам аз до кога трябва да търпя капризите на едно политическо недоносче? Когато някой стане и каже да, ама г-жа Атанасова направи еди-какво си, Ралчев отговаря – “Иди при г-жа Атанасова”. Много бързо хората ги препраща и ги мести на шахматната дъска, като свои пионки.

---

Продължава тук...