Със стратегията за двустепенното обучение в средното образование искаме да променим нещата така, че то да бъдат приложимо, да бъде практически изгодно за бъдещето и да улесним младия човек в намирането на работа след учебния период. Tой е много важен за интегрирането му в предвид неговите възможности, неговите нагласи и неговите желания да постигне и висшето си образование, съответно ако няма такива намерения да може да се преадаптира и да бъде полезен и нужен на пазара на труда.

Срещата ни вчера в Провадия, посветена на двустепенното обучение в средното образование се състоя на две нива. От 15 до 17,30ч. тя беше работна среща с директорите и заместник директорите на всички училища на община Провадия, а от 17,30 до 19ч. беше с родители, ученици и учители. С присъствието си и на двете срещи целях да направим eдно допитване за създаването на една такава бъдеща основа. Много е важно да чуем какво мислят тези, които на гърба си ще изпитат целесъобразността на един закон и ще изпитат доколко е прагматично това да се случи в техния живот. Имаме едно средно образование, едно висше и в края на краищата един живот. Не е редно, както например моят живот е минал изцяло в промени и в най-различни стратегии, това да се случи и на нашите деца. Именно за това ние дискутирахме вчера нагласата за двустепенното обучение в средното образование. Обсъждахме и до кога трябва да бъде основното образование, до каква възраст? Основните въпроси бяха защо разделяме средното образование на две степени: до десети клас и след десети клас и от друга страна входът и изходът за висшето образование, изходът от средното и входът за висшата степен. Също така, входът от завършеното основно образование към средното образование. Правилно ли е да излезем от едната нагласа, да финализираме средното си образование и веднага да влезем в другата нагласа - приемни изпити. Трябва така да се синхронизира образованието, че изходът от средното образование да е добър начален вход за висшето образование. За да се приеме това нещо, ще се изисква страшно много работа по отношение нагласите и синхронизацията на мисленето на преподавателите и ректоратите на ВУЗ-овете и цялата система от средното образование. Това ще е една много важна съвместна работа, благодарение на която ще се избегнат изключително много натоварвания и напрежение. От друга страна в много европейски практики двустепенното образование е залегнало и почти всички са приели този начин на постъпване. Може би в стратегията това е залегнало като равен шанс. Ако трябва да се спра на двустепенното образование: десети и след десети клас, ще бъда много лаконична и ще кажа: професионална ориентация с получаване на средно образование до десети клас и професионална ориентация посредством нуждите на пазара на труда. Не може едно дете, завършило професионално училище да си вземе дипломата и да не знае къде да отиде. Търсенето на средни кадри, както преди една седмица чух от вицепремиера Лидия Шулева, ще бъде изключително важен момент от българската икономика. Трябва да се сложи край на истерията, че висшистът трябва да не е на мястото си и да върши работата на средниста. Също така ще се преосмисли посредством допълващи стратегии максимално да се оптимизира и да се синхронизират всички практики, които ще доведат до една точна схема в българския живот - колко кадри, къде и за какво са нужни, как ги насочваме, как влизат в живота си и как се реализират? Защото истерията на създаването на прекомерно много частни вузове, такива има вече и в гаражите и десетки минаха през Комисията по образование само за тези три години и половина, в които аз съм в Народното събрание, е нещо, което следващите години ще се окаже излишно, както за българската икономика, така и за много от желаещите да намерят реализация и да намерят обучение в тези вузове.

От друга гледна точка, стратегията визира правото на тези, които желаят да продължат образованието си от десети до дванадесети клас, да получат нужния обем знания, който е необходим за началния старт във висшето образование. Не е редно в средното училище да държим деца повече от необходимото, след като са получили своя обем знания за средниста, ние да го държим насила още две години в училище. Това е излишно хабене на ресурси. Докато в двете години, тези които останат да довършат средното си образование за другия старт, трябва да получат максималния обем знания. Днес младежът мисли “да, това ми е достатъчно, десети клас и повече не ми трябва”, след няколко години на него му идва желанието да продължи образованието си. Тази система ще му помогне, ще му даде шансове да си довърши образованието и да постъпи там, където желае. Ние не спираме и да кажем, ти си на тази възраст, да кажем 20-25 години, и ти не можеш да продължиш. Не, ти си довършваш образованието по предложена схема, защитаваш си двете години и си отиваш отново по пътя, който си си предначартал. Мисля, че това е един гъвкав момент, в който младежите биха се почувствали по-добре. Искам да ви кажа, че говорихме с колегите и с Гроздилов, и с г-жа Калканова, с други колеги, обсъждахме тази стратегия - това е една щриха и точки, с които ние тръгваме на един национален дебат за и против допълнения и изхвърляне на моменти, докато усъвършенстваме всичко това и го наложим като практика. От друга страна искам да кажа, че има неща, които са добре забравени и наскоро забравени неща, които са били ефективни и които са били изхвърлени от системата. Искаме да намерим точния акцент на това какво правим, защо го правим и повече да не се губи времето на българския гражданин, да не се губи времето на бъдещия човек, бъдещия реализирал се човек, в безплодни търсения и лутания на системата, защото много поколения станахме жертва именно на системата. Още повече, че тази интеграция, която вече почти е реалност изисква тези промени и ние сме длъжни да работим, но пак казвам, нещата за мен като човек, работил вече много години, и като общински съветник, и като народен представител и като бивш преподавател, нещата е необходимо да тръгнат по вертикала от долу нагоре. Не може някой министерски чиновник, който си седи в кабинета и изобщо гледа на работното си време като “светая светих” и не слиза при хората, не слиза при изпитващите на гърба си законите, стратегиите и системите и да ги попита как се чувстват. Така че всичко трябва да си почне отдолу нагоре, дебатът да е на всички нива, за да стане нещо читаво, да стане нещо добро. Имаме прекрасни преподаватели, имаме прекрасен ресурс и хората не се отегчават, стоят стоически, коментират и не виждаме как минава времето в дебата. Радвам, че това начало за Варненска област беше доста силно в присъствието на децата. Темата е толкова интересна и толкова приложима, че наистина хората трябва да бъдат уважени, защото те искат такива промени.

---

Продължава тук...