- Г-н Слабаков, защо избрахте Хиндемит за основна метафора във филма си и защо превърнахте композитора в джудже?
- Бил е много нисък и много хора смятат, че е джудже. Просто един нисък човек, който е един от най-големите модернисти на XX век. Има една прочута снимка с виола, която стои като виолончело, нисък е отвсякъде. А метафората с неговото име е свързана най-много с рекламите, това е нещо като рекламно лице, което рекламира всичко в този филм. Това е връзката, тъй като аз не съм много голям почитател на рекламата, смятам я за манипулация, каквато е. И ако сте забелязали, появяват се такива рекламни кампании, с някакво лице, което започва да рекламира някакви неща, без да има абсолютно никаква връзка с тях. Това съм използвал и във филма, може би леко прекалено, но това е жанрът. Това все пак е трагикомедия на абсурда, може би с елементи на гротеска на места.

- Защо в крайна сметка всички започваме да си приличаме по този начин (представен във филма, б.а.) и защо това ни дразни?
- Моята работа е да задавам въпроси, а не да давам отговори. Отговорите трябва вие да си ги дадете по принцип. Защо започваме толкова да си приличаме? Защото вероятно светът и обществото ни го налагат. Аз не вярвам, че всички искат да бъдат като клонинги, напълно еднакви, но живеем в такова време, в което това се налага. Глобалното общество има нужда от еднакви хора, по възможност такива, които не мислят, защото такива хора лесно се управляват. Аз не знам дали съм антиглобалист, но това, което се случва, не ми харесва. Аз съм убеден, че в природата няма две еднакви неща. Ако има някой, който може да ми ги покаже, ще бъда много щастлив. Еднакви неща има само в математиката. Хората се раждат различни и това е нещото, което е изключително хубаво. До този вид на уеднаквяване се стига от нашия начин на мислене. Проблемът е в това как мислим, а не какви се раждаме. Освен това аз съм убеден, че ние се раждаме съвършени и с годините се разваляме. Няма нищо по-прекрасно от едно малко бебенце, което не може да говори, маха с ръчички, не може да ходи, насира ти се в ръцете и ти му се радваш. В по-късна възраст човек не събужда тази огромна радост. Явно на обществото нещо му има и налага някакви модели на държане и поведение, от които се случват тези неща и които се случват в момента.

- След като работата на режисьора е да задава въпроси, какъв е Вашият централен въпрос?
- Това елементарният въпрос: защо имаме вътрешното желание да ставаме еднакви. Дали защото ни е страх, че другите няма да ни приемат, или може би е нещо друго. Може би така е по-удобно, човек да бъде по-еднакъв, да се слее с тълпата – тогава той обикновено има по-малко проблеми. Когато си различен, трябва да носиш отговорност за своята различност. Това е моето лично мнение.

- Търсена ли е алюзия със “Степфордските съпрузи” или приликата е случайна?
- Никога не съм го гледал, извинявам се. Има филми, които съм пропуснал.

- Трудно ли се оцелява, когато си различен?
- Аз не знам дали съм различен, аз гледам да се държа нормално. Освен това аз не смятам, че хората трябва да оцеляват, аз съм убеден, че хората трябва да живеят. И това е един от въпросите, които винаги ме е занимавал. Как така човек само оцелява цял живот и на какво се радва въобще? Ако само оцеляваш, това е изключително тъпо.

- Латинската дума consumare, откъдето идва и консумирам, означава всъщност унищожавам. Много интересно ми се видя Вашето решение в края на филма героите да се унищожават взаимно. Има обаче една малко иронична теория, че тъкмо консуматорството ще спаси света от злините, които го сполитат. Споделяте ли такова едно виждане?
- Може би аз имам един друг вид теория. Не смятам, че материалното трябва да взима превес над духовното, както и обратното. Не харесвам хора, които се занимават само с това колко хладилника и колко печки ще си купят, както не харесвам някого, който си гледа пъпа до кофа за боклук и изяжда по една ябълка седмично. Тоест и двата вида крайности не ми харесват. В природата и въобще откакто съществува човека, и сигурно отпреди това, има някакъв вид баланс. В момента, когато едното вземе превес, нещата не вървят. Занимавам се с това в този филм и съм искал да го покажа, защото смятам, че не е възможно смисълът на човешкия живот да бъде някой да си купи къща, после да си купи още една къща и накрая да си купи още една къща. Това ми седи малко монотонно на мен. Все пак човек трябва да има и някакви други стремежи в живота си. А усилията човек да бъде различен, също ми изглеждат странно, че се налага да го има това. Според мен това не трябва да бъде във връзка с усилия, просто трябва всеки да си се запази какъвто си е и тогава всичко ще бъде прекрасно.

- Тъгувате ли по малко по-високи светове? Сега съществува един процес на чеховизация на изкуството, в смисъл на очовечяване, на хуманизация…
- Аз лично изключително много харесвам Чехов, не знам защо се нарича “чеховизация” това нещо, но мисля, че тези процеси ги има винаги и по всяко време, тоест това не е в момента само. Има периоди, в които се правят абсолютни кретении, абсолютно схематични неща, после те отминават и човек се мъчи да прави други работи, да се връща към нормалните, общочовешки ценности. Към които и аз се мъча.

- Андрей, няма да те питам за Че Гевара (режисьорът е облечен с фланелка на Че, б.а.), КГБ или “Калашников”, но как усетиха филма обикновените хора до сега?
- Ние пуснахме това нещо, което се казва “Пристигащо кино”, защото рано или късно винаги пристига някъде, тъй като в България вече няма кина. Къде са онези 2400 кино зали, къде са тези 240, които ги има в момента, които са в около пет града, май че има и един шести, ама не е сигурно. Българският зрител няма възможност да гледа филмите за голям екран, а аз не пускам само моя филм, пускам и “Пазачът на мъртвите” и “Шивачки”, защото за тях имам права. Живот и здраве, може би ще вземем “Дзифт”, “Малки разговори” и разни други филмчета. Мога да ви кажа, че българските зрители си харесват българското кино. И който твърди обратното за мен е един мръсен лъжец и е най-хубаво да се екстрадира спешно от държавата, той вероятно никога не е ходил на кино. С трите филма за два месеца и половина сме събрали над 9000 души зрители. Залите са тъпкани, хората си гледат и нямат никакви проблеми. Всичко си разбират, харесват си филмите и искат да ги гледат. Друг е проблемът, че те няма къде да го направят. Правихме една прожекция в Шабла и се оказа, че от 170-180 души вътре в залата към 120-130 никога не са ходили през живота си на кино – тези, които са до 35-годишна възраст, не са стъпвали в кино салони и казваха: ама това било много интересно да се съберем много хора на тъмно и да гледаме заедно, викам: да, киното е нещо съвсем различно. Защото телевизията, аз нямам нищо против нея, всъщност замени селската радиоточка. Това е селска радиоточка с картинки. Един прави салата, друг простира пране, а някой ходи по голяма нужда – горе долу така са нещата, това не е гледане на филми. Да не говорим за интернет, сам, на едно малко екранче в пълна самота да изгледаш един филм, изглежда ужасно, киното не е измислено за тази работа. Освен това е достатъчно безотговорно изкуство, защото не ти играят актьори на живо, ами пускаш една лента и някъде там вътре едни се щипят, други ядат, трети си разменят клюки – нещо се случва. И ако филмът е хубав, внезапно всички млъкват и се създава един определен вид атмосфера, която сам вкъщи не можеш да постигнеш никога. Киното за това е велико изкуство, според мен. Хората си гледат и няма никакви проблеми. Относно Че Гевара мога да ти кажа, че аз го нося, защото, не знам доколко сте запознати с това нещо, но, първо, той е умрял със снимката на Левски. Самият той навсякъде пише, че има един герой на България, на който той много иска да прилича. Който е казал, че, когато освободи своята родина, ще отиде да освобождава други държави. И аз му отдавам дължимото в този смисъл, и затова го нося. Аз харесвам тези, които харесват нашите герои. А за “Калашников” мога да ти кажа, че това наистина е съвършеното оръжие, аз не харесвам “М16”. Пробвал съм ги, разбира се.

Използвани са въпроси и на други медии


*Андрей Петров Слабаков е роден на 13 август 1960 г. в София. Завършил е кинорежисура при Янко Янков във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (1984) и е работил като асистент режисьор и втори режисьор в СИФ Бояна. От 1991 до 1995 г. работи в Италия за телевизионните компании RAI 1 и RAI 2. Негови са филмите “Вагнер”, “Влак за морето”, “Перловец – река на живота” и др. Сред документалните му ленти са “Евреите в България” (1995), “Али Мехмед – самотният поет и смисълът на живота” (2000) и др. Има няколко награди за филма “Влак за морето” – на фестивала на късометражното кино в Париж през 1990 г.; награда за режисура на МКФ в Лион, Франция; награда на СБФД и на Националния фестивал “Великата илюзия”. С “Вагнер” през 1999 г. печели и наградата “Златен витяз”.

В рамките на състезателната програма на международния филмов фестивал “Любовта е лудост” в неделя бе представен неговият втори пълнометражен игрален филм – “Хиндемит”. Както и при “Вагнер” (1998), освен режисьор Андрей Слабаков е и сценарист на филма. По две главни роли в продукцията играят Ернестина Шинова и Деян Донков, а в епизодичните роли участват артисти като Валентин Танев, Тончо Токмакчиев, Нети, Малин Кръстев, Петър Слабаков и др. Със сигурност харесвам филма по-малко от вас, защото аз виждам кусури, които вие няма да можете да видите. С тези думи режисьорът откри пресконференцията в кафе-театъра на ФКЦ.