- Как ще коментирате българското представяне в комисията по развитие в Европейския парламент? Това ли е първият голям провал на Борисов и неговото правителство?
- Да, ако е имало някаква грешка преди това, тя е с г-жа Кунева. Грешката, че не повториха кандидатурата на Кунева. Не можаха да се разберат по този въпрос нито с нея, нито с Европейската комисия. Там започна грешката и тя се корени в много дълбоката установка, направила възможна партия ГЕРБ. ГЕРБ е антиелитистка партия. Цялата идеология на ГЕРБ, както и на „Атака”, на РЗС и изобщо на партиите след прехода, е построена върху това, че елитът е лош. Той е безусловно лош и значи всички трябва да се махнат, понеже са крадци и лъжци. Не казвам дали това съждение е вярно или не, само подчертавам каква е неговата цена. Когато решиш да махнеш целия елит, ти фактически казваш: „Какво толкова, ще дойдат други, съвсем обикновени хора и ще заместят досегашните”. Г-жа Желева е сътрудник в институт, с опит в живота и тя изглежда е решила, че да си външен министър и дори еврокомисар не е толкова трудно. Казваш „наздраве”, ходиш да режеш ленти, говориш официални речи – това е представата за тази дейност на външния, обикновен човек. Какво означава например да бъдеш банкер – возиш се в скъпи коли, раздаваш кредити, прибираш парите на хората... А това са много тънки, много трудни и елитни професии. Като казвам трудни, имам предвид, че там има капани на всяка крачка. И г-жа Желева хлътна в един от тези капани. За да докажа думите си, искам да ви покажа как г-н Борисов, който реши, че този конкурс е някаква дреболия, направи типово защитно изказване. Неговото изказване абсолютно минава в България – това, че комунистите организираха провала на Желева.

- Доколкото разбираме обаче, в Европа това обяснение не минава.
- Не само че не минава, но това е да гасиш пожар, като наливаш бензин в огъня. Той получи удвояване на реакцията и едно крайно недипломатично обявяване на война от страна на европейските социалисти. А това не е дреболия, както за него като лично политическо бъдеще, така и за България. С други думи, докарахме я дотам, че колкото по-бързо Борисов прекрати мача, толкова по-малко удари ще инкасира. Сега е моментът да хвърли пешкира и да оттегли състезателя от ринга. Ако той продължи да го държи, просто ще гледаме още един нокдаун и още един нокдаун.

- Каква очаквате да бъде неговата реакция?
- Трудно е да се предвиди. Той ще трябва да направи сериозен заден ход. Колкото по-рано, толкова по-добре. Не допускам изобщо възможността това да завърши по благоприятен начин. Въпросът е Борисов да осъзнае, че загубата е сигурна и колкото по-рано е осъзната, толкова по-малка ще бъде тя. Ако той продължи да играе за победа, ще продължи да инкасира голове. Въпрос на спортна психика. Има моменти, в които човек трябва да каже: „Сбърках, слизам”. Точка. Между другото, това пак ще стане, само че като в историята за солта, боя и парите. Помните ли я?

- Не.
- На един човек му казали: „Или ще изядеш половин килограм сол, или ще те бием един час, или ще платиш хиляда лева”. И той казал: „Дайте солта”. Ял, ял, ял и казал: „Не мога повече, бийте ме”. Били го, били го и на двадесетата минута той казал: „Не мога повече, ще платя парите”. И платил. Така хем изял солта, хем изял боя, хем дал парите. Най-добре е веднага да платим цената, за да приключи историята. Ако се опитат да спасяват Желева, ще изядат и солта, и боя, и ще платят парите.

- Независимо какво ще решат оттук нататък председателят на Европейската комисия Жозе Барозу и Европейският парламент, това е една провалена кандидатура. Как ще се отрази този случай на вътрешнополитическата конюнктура и на рейтинга на правителството?
- Това е първият сериозен удар за това правителство. Наистина сериозен удар, но все пак е първият. От първия удар никой не е умрял, но меденият месец свърши. Имаме нова политическа ситуация в страната. Тези, които говорят срещу ГЕРБ, противниците на тази партия, вече не са хора, които трябва да изказват някакви предположения, подозрения и съмнения. Те просто имат един факт, на който могат да се позоват, един реален провал, и то пред очите на всички българи.

- Ще продължи ли да работи досегашната риторика на министър-председателя – това, че другите са виновни?
- Поначало тази риторика след Нова година не работи. Тя работеше до Нова година, защото психологически там някъде завършваше времето на тройната коалиция – времето на нейния бюджет. Сега вече и бюджетът е на г-н Борисов, и кадрите са на г-н Борисов, и решенията са негови. Всяко позоваване назад ще изглежда като безсилие.

- Да, но такава е неговата аргументация и сега за този провал.
- Не, той просто се мъчи да отклони темата. Колкото до това, че БСП е виновна за това, че г-жа Желева не знае английски език, а иска да стане еврокомисар, няма никакъв начин нито Станишев, нито даже Тодор Живков да са окажат виновни за това. Българите може да не са много умни хора, но този аргумент те няма да чуят.

- Няма как този провал да не повлияе върху отношението към България и към българското правителство в европейския политически контекст. Ще има ли неблагоприятно отражение върху по-нататъшните европейски цели на България?
- За огромно съжаление цената е много висока. Просто ние направихме решителна крачка, за да продължим сатанизацията си. Пак се чуват лоши работи за България. Между другото, искам да акцентирам върху някои несправедливости. Нека разгледаме две формални обвинения. Изключвам това, че г-жа Желева е явно некомпетентна за поста, за който кандидатства. Това, разбира се, е много тъжно и прави отвратително впечатление, че една страна издига за евродепутат човек, който не знае английски език, да не говорим, че не знае къде се намира Грузия или че Сомалия и Аденският залив са едно и също място. Да вземем двете фактически обвинения. Едното обвинение е, че г-жа Желева има собствени фирми. Това не е вярно по същество, вярно е само формално. Тя не е някакъв бизнесмен с голям бизнес, който крие. Тя просто е попълнила грешно декларациите. Вместо да си признае обаче, че е сбъркала, тя започва да се заяжда. Разбира се, резултатът е тежък за нея. Да вземем сега думите на г-н Мартин Шулц, който говори за бившия бодигард на бившия комунистически диктатор. Тези думи също са верни само формално. Истината е, че г-н Борисов не е бил бодигард на Тодор Живков, докато последният е бил диктатор. Бидейки частен охранител, Борисов е охранявал срещу заплащане бившия вече диктатор. Ако погледнем по същество тези обвинения, те са несправедливи, но са окончателни. В Европа никой не слуша подробностите. В този смисъл България трябва да си даде сметка къде се намира и че не се намира на много хубаво място. Г-н Борисов до днес живееше в обстановка на цветя и рози, обстановка, която му създаде посещението на Берлускони и други такива контакти. Истината обаче е, че той не е добре поставен в Европа. Към него има базисно съмнение и това личи във всеки разговор, във всяка публикация, във всеки текст. Там той не може да се държи като любимец на публиката, както е свикнал тук. Той е свикнал да бъде любимец тук, свикнал е неговите шеги и даже някои от гафовете му и малките му лични недостатъци да бъдат възприемани като симпатични, свикнал е публиката да му ги прощава, да се смее и даже да го потупва по рамото. Това не му се случва в Европа и той трябва да го осъзнае. Точно обратното – в Европа го гледат навъсено и с подозрение, с огромно подозрение. Той не се ползва със симпатия. Ето, първият гаф му се върна веднага по две. Това е много, много обидно.

- Няколко пъти споменахте първия гаф. Кои смятате, че са другите големи пробойни в кадровата политика на Борисов?
- Парламентът. Ръководството на този парламент е отчайващо като равнище дори ако го сравняваме със самите себе си. Никога досега парламентът не е бил управляван по-дезинтелектуализирано, по-нетолерантно и по-неумело. Нямам чувството, че тези хора разбират къде се намират. Това е другото място, където цъка бомба със закъснител. Още нищо не се е случило, но подозирам, че там може да избухне проблем. В правителството не виждам толкова сериозни проблеми, въпреки че медиите много се нахвърлят върху г-н Дянков. Той е остър и е интересен като изказ. Понякога говори едни работи, пък после дава заден ход, но аз не възприемам това като гаф. Не мисля, че това е лошо. Досега никой министър не е правил неща, които да можем да наречем провал.

- Коментарите за скандалното представяне на Румяна Желева се групираха основно около две противоположни тези – за неподготвеността и некомпетентността на нашата кандидатка и за липсата на лоялност, която демонстрираха българите помежду си на европейската сцена. Кое от двете предизвиква по-негативна обществена реакция?
- Това, разбира се, ще го говорят изгубилите, че други българи са им попречили. Нека видим какво са им попречили толкова. Дори епизодът с г-жа Първанова е фактически следният – г-жа Желева посочва в залата г-жа Първанова като някакъв виновник и Първанова реагира на това. Колкото до обвинението, че социалистите, турците и либералите не са искали тя да е евродепутат, това са смешни работи. Това е все едно отборът на „Левски” да се оплаче, че отборът на ЦСКА не му дава да стане шампион. Той, дето се казва, затова е там, за да не му даде да стане шампион. Естествено е да се борят срещу Желева, но особени удари под кръста аз не видях. Тя сама се удари по главата с чук. Между другото, аз не виждам как Желева ще остане министър, ако не успее да стане еврокомисар. Представете си как навсякъде тя ще бъде коментирана като тази, която се провали с голям скандал на изслушването за еврокомисар. Не виждам продължение за нея.

- Споменахте за новото отношение към елитите, което лансира министър-председателят...
- Той не го лансира, а се възползва от него, за да стане министър-председател. Това е реакция на българите, които ненавиждат прехода. Това е крайната причината Борисов да стои там, където стои. И това е крайната причина Сидеров да стои там, където стои, и Янев да стои там, където стои...

- Това отношение, разбира се, е свързано с грешките и греховете на т.нар. елити. Съществува ли формула за реабилитация на въпросните елити?
- Нека излезем от България и да видим какво се случва в други страни, които са 2–3 или 5 години пред нас, така че да си видим бъдещето. Няма голяма разлика със ситуацията в Полша. В Полша избраха близнаците Качински и целият свят реагира с огромно учудване и лека насмешка. Близнаците се ползваха с огромен рейтинг в Полша и с много, много нисък рейтинг навън. Накрая стигнаха в самозабравянето си дотам, че се скараха с Европа. Не знам дали помните що за идиотщини направиха тези хора и как причиниха на страната си беди, които ще й тежат още 20 години. При разпределениетона местата в Европарламента те поискаха от Германия да им отстъпи бройки, защото германците избили по време на Втората световна война много поляци и така поляците намалели, а германците станали много. С други думи, Германия да им отстъпи население. Как да коментираме този аргумент, който, първо, е идиотски и второ, е абсурден за обединена Европа?! Те обаче го направиха и това им вдигна рейтинга в Полша. Ако го мерим в пари, Полша загуби от това изречение може би стотици милиарди, като перспектива и като политическа тежест на международната сцена. Поляците обаче не само не осъзнаха тази загуба, но напротив рейтингът на близнаците се покачи. В крайна сметка разумът надделя и единият близнак беше махнат – говоря за министър-председателя, а съвсем скоро предстои и вторият близнак да се раздели с властта. Това е особена ситуация на страната след прехода. Тези близнаци управляваха Полша, защото непрекъснато обещаваха възмездие и правеха някакви символични действия. Да не дава Господ да се озовем в тази ситуация – да си избираме лидери за сметка на международния авторитет на страната. Не мисля обаче, че това ще ни се случи. Не мисля, че г-н Борисов е толкова слаб политик. Много се надявам, че тази история с Желева ще го сапикяса. ГЕРБ не е пропукана сграда. Те трябва много сериозно да помислят за бъдещите си ходове. Основният и единствен фактор на стабилност в страната в момента е доверието на хората в Бойко Борисов. Друг фактор на стабилизация няма. Само си представете какво би станало с България, ако махнете Борисов – да речем, той подаде оставка или по някакъв друг начин слезе от власт. Моментално, за седмици страната ще се дестабилизира, ще наскачат млекарите, кожарите, овчарите... Българите са крайно недоволни от ситуацията и ще получим Господ знае каква каша на върха. Стабилността не се дължи на това, което ГЕРБ прави. Стабилността се дължи на това, на което хората се надяват.

- Но това е поредната митология и няма как тя да не бъде развенчана рано или късно.
- Това е социалнопсихологическо състояние. Не е чак митология, но действително граничи с митологията. Наречете го както искате, но това печели време за страната. На България й трябва време. Преходът беше страшно болезнен. Той беше ад за повечето от хората не само защото живееха лошо, а защото промениха класата си. Ние бяхме една огромна средна класа, всички живеехме еднакво. Сега станахме класово общество, има бедни и богати. Това е рана от хирургическа операция, която само времето може да излекува. Трябва време, за да свикнат хората с нея. В този смисъл донякъде митовете, легендите или илюзиите са инжекциите, които си бием сами, за да преживеем това време между операцията и оздравяването си.

- Само че раната не е толкова от този тип разделение, колкото заради несправедливия начин, по който се случи то.
- Виждате ли, във вашата глава също са вкарали идеята, че може да има справедливо разделение на богати и бедни. Няма такова нещо в историята. Както е казал един от първите анархисти и социалисти, великият Прудон: „Собствеността е кражба”. Това е факт.

- Тази рана трябва да бъде приета и преживяна, така ли?
- Трябва да бъде свикната. Това е рана, с която може само да се свикне. Просто трябва да дойде поколение, което не е виждало друго. А защо трябва да го търпим това нещо, защо въобще не върнем нещата към общество без бедни и богати? Ще ви кажа защо. Ние не избираме обществото, в което живеем, а само районът, в който живеем. Ние искаме да живеем в Европа и следователно трябва собствеността ни да бъде като в Европа. В Европа има капитализъм. Това е положението.

- Капитализмът в Европа е доста по-различен от онези форми на разделение между бедни и богати, характерни за т.нар. бананови републики.
- Двеста години след като е възникнал, е по-различен. Повярвайте ми в България двеста години по-късно също ще бъде по-различен. В Европа капитализмът е възникнал още по-страшно, отколкото при нас. Много по-страшно. Капитализмът е много жестоко общество, и то особено в генезиса си. Едно от най-страшните неща, които са се случвали на човечеството.

- В един коментар заявявате, че ако се върши нещо съвсем безсмислено, значи има някаква скрита гадост. Ако приемем, че това, което се случи с българската кандидатура за еврокомисар, е безсмислено, каква е скритата гадост?
- Не, тя не е безсмислена, тя е просто тежко надценяване. Ще го кажа много откровено, дано не ми се обиди някой. Това е провинциално. Това е ужасно провинциално действие. Това е представата, че номерата, които минават в България, минават и там. Но не, местната звезда, която чудесно дефилира в Каспичан, на софийска сцена се оказва „Либу дибу даутю”. Помните ли го? Това е същата сценка. Това е нашето момиче, което пее „Кен Лий”. Това го направихме за втори път, само че този път в политиката. Момичето, което пее „Кен Лий”, не е лошо момиче, то просто не е столично момиче и не си представя къде е попаднало, какви са изискванията, какви са критериите, какви са дрехите, какви са думите, какви са маниерите и какви са гадостите. Тя нищо не знае. Замислете се кой е избирал Желева. Тя е посочена от Борисов. Следователно качествата й, които се харесват на Борисов, са просто смешно недостатъчни там, където отива тя. Просто положението е „Кен Лий”.
Андрей Райчев разговаря Димитрина Чернева/glasove.com