- Г-н Вапиров, слуховете за преждевременната смърт на джаз фестивала се оказаха силно преувеличени, както сам казахте, но как бихте се обърнали към уж влиятелните му противници?
- Аз бих казал едно: „Заповядайте на фестивала!” Нека да дойдат, да послушат, да видят атмосферата и очите на хората, които седят в залата; какво правят музикантите, как работят, с какво себеотдаване. Но мисля, че с едно идване няма да приключат и ще дойдат втори път и трети път... Ще им хареса.

- А какво означава пълнолетието за един фестивал, който всъщност си е Ваше дете, ще го оставите ли сам да се оправя в живота оттук нататък?
- Надявам се да не го оставям, но това вече не зависи от мен, а от Господ. Да съм жив и здрав, ще го правя.

- Бихте ли споделил за срещата си с Дюк Елингтън?
- Това беше много отдавна, хората не живеят толкова дълго дори. (Смее се, б.а.) Бях на турне в Русия, в бившия Съветски съюз. В Ленинград се запознах с негов солист – Пол Гонзалес, с когото свирихме заедно на един джем сешън. След това на турне с Ленинградския мюзикхол бяхме в Двореца на спорта в Ростов.

Програмата беше така направена, че цяла седмица ние изнасяхме дневни концерти, а Дюк Елингтън вечерта. Естествено той идваше на нашите концерти, а ние ходехме на неговите. Дори бяхме отседнали в един хотел и сме общували. Аз даже имах щастието да говоря с него.

- И какво си казахте?
- Това беше много смешно. Когато това се случи, той вече беше слушал наш концерт, в който аз свирех едни сола на кларинет. На една негова изява снимах с любителска, 8-милиметрова камера и Пол Гонзалес беше пийнал малко повечко...

- Пазите ли този запис?
- Не, изчезна някъде... Та, Пол Гонзалес беше заспал във втората част на концерта. Стигат до неговото соло, а той спи. Колегата му го побутва, той се събужда и засвирва. И понеже съм излязъл отпред на сцената да го снимам, Дюк ме вижда, а той вече ме познава като музикант и ме извика да заместя неговия солист. След това ме попита дали ще отида да свиря в неговия оркестър, но беше повече на шега естествено.

- Кога всъщност се случи това?
- През 1971 или 1972-ра. Но той беше страхотен човек. Специално за него в хотела бяха донесли един малък роял и всяка сутрин след закуска репетираше до обед, редовно, без да пропуска и ден.

- Малко странно ми звучи това – Дюк Елингтън на турне в Съветския съюз?
- 1962 г. на турне в Съветския съюз беше Бени Гудман, 10 години преди Дюк. Аз го гледах в Киев. Тогава бях 14-годишно хлапе.

- Как бе направена програмата за настоящия джаз фестивал и какво е по-интересното, което ни очаква тези три дни?
- За мен всичко е интересно, всеки свири своята различна музика и никой с никого не се повтаря. Всичко е интересно... Асен Дойкин и Митко Бодуров са различни пианисти, живеят в различни краища на света – САЩ и Холандия, утвърдени са и свирят с много добри музиканти.

- Французите от „Пулчинела” как ги намерихте?
- Гледал съм ги на живо в Одеса и затова ги поканих. Преживях техния успех... Те са много оригинална група и изпълняват много оригинална музика, силно театрализирана, с голямо шоу. Мисля, че това ще бъде черешката за варненската публика, едно ново усещане за музика.

Васил Тоновски