Анатолий Вапиров (1947) е известен саксофонист и неординерен композитор, автор на множество произведения с интегриране на разнороден музикален материал. През 1971 г. завършва Ленинградската консерватория – кларинет. Шест години по-късно защитава аспирантура – саксофон. От 1976 до 1982 г. преподава саксофон. В периода 1974 – 2007 г. има издадени 65 авторски грамофонни плочи и компактдискове и многобройни участия в джаз фестивали по цял свят. От 1992 г. е художествен директор на международния джаз фестивал «Варненско лято».

- Г-н Вапиров, как започна животът Ви в музиката?
- Както и на много други хлапета – отначало духова музика в училище, свирил съм на тромпет, след това на кларинет, завърших Музикалното училище в Бердянск, следвах в полувисше училище в Киев, след него – Консерватория и аспирантура в Ленинград; обикновен път на професионален музикант.

- А как стана така, че се озовахте в България и точно във Варна?
- През 1987 година Борислав Цветков, тогава секретар на Районния комитет на партията, ме покани във Варна да направя биг-бенд към дирекция “Музика”. Аз го направих и 3 години оркестърът работи. Направи няколко интересни програми, но след като дирекцията престана да съществува, оркестърът прекрати своя живот.

- Каква е тази история с фамилията Вампиров и българския Ви корен, бихте ли споделил с читателите на “ДНЕС+”?
- Роден в бившия Съветски съюз, в Украйна, град Бердянск – на Азовското море, аз живях с мисълта, че и двамата ми родители са руснаци до завършването на Консерваторията. Едва тогава научих, че баща ми е българин от Южна България – от ямболското село Генерал Инзов – потомък на българи, избягали от турските завоеватели в Русия . Успях да намеря много свои роднини на територията на бившия Съветски съюз, но в България още не съм намерил никого. А това, че срещнах в Ставропол българка, която стана моя съпруга, е причината да емигрирам в България.

- Вие сте и джаз музикант и композитор в зоната на класическата музика, трудно ли се съвместяват тези два свята или светът на музиката е само един, независимо от жанровете?
- Не знам как е за другите, но за мен не е трудно.

- Правили ли сте някога популярна музика и какво мислите за MTV?
- Никога не съм правил и сигурно няма да направя.

- Кои композитори и музиканти според Вас промениха най-много музиката през XX век?
- Тези имена са много, сигурно всеки голям композитор е допринесъл нещо, за да стане музиката на XX век по-различна от класиката на 18 и 19-ото столетие, но за мен най-големите имена са Шостакович и Прокофиев.

- Кой концерт никога няма да забравите?
- Аз помня почти всички мои концерти, но от последните това може би е изпълнението на Пловдивската филхармония с маестро Георги Димитров на моя Славянски реквием във Варна.

- Вашето определение за джаз?
- Джазът за мен е свободна импровизационна музика.

- Вече 16 години организирате джаз фестивала, който обогати много афиша на “Варненско лято”. Случайност ли беше това, че фестивалът се появи след падането на Берлинската стена и има ли още нещо, което бихте искали да направите или да промените?
- Всички промени – и в политиката, и в изкуството – се правят от определени личности. Тогава, преди 16 години, дойдоха хора, които искаха да променят нещо в обичайния културен живот на Варна. Един от тях беше Любомир Кутин. Аз вече живеех от няколко години във Варна и стана така, че на мен се падна честта да направя този фестивал. Що се отнася до някакви промени – естествено, искам фестивалът да бъде отворен за повече хора и повече хора да слушат и разбират сериозен джаз. В тази посока ще работим и по-нататък.