Светослав Гаврийски, български финансист и политик, министър на финансите през 1997 г. и управител на БНБ през 1997-2003 г.:

Оттук нататък ще има само лош сценарий за Гърция. Няма положителни следствия, след този референдум следва самоубийството за Гърция. А какво ще се случи след това никой не знае.

Днешният дълг не може да бъде отписан по никакъв начин. Той няма да бъде променен, няма да се превалутира евентуално и в драхми. Всъщност, никой не знае как ще стане въвеждането на драхмата, ако въобще се появи такава опция. В тази логика на допускания мога да попитам - а нашият дълг защо не стана в левове? Референдумът не може да промени дълга в друг вид валута. Но ако това, все пак се случи, самите гърци ще избият всички, които вземат такова решение. За мен това са глупости.

Проф. Духомир Минев, председателят на "Европейската анти-бедност мрежа - България":

Едва ли този резултат от референдума в Гърция е самоубийство, защото онова, което банкерите им предлагаха, не е по-малко самоубийствено.

Прави ми впечатление, че представителите на банкерските среди са много активни в гръцката криза, непрекъснато се намесват в събитията там и реално им отнемат политически суверенитет. Те са заинтересовани, разбирам ги, да си получат парите обратно. Но как точно Гърция ще събере тези средства, за да им ги върне, не е тяхна работа.

Непрекъснато се коментира и вариантът за отписване на дълга като токсичен или каквото е другото му име - омразен. Така се нарича дълг, който е сключен без знанието и одобрението на нацията и използван за цели, които гражданите на страната не са одобрили, като тези пари просто са били прахосани. Но едва ли кредиторите ще се съгласят на такъв вариант. Смятам, че те ще продължат преговорите за неговото реално орязване. Гърците, от своя страна, ще трябва да решат по какъв начин ще си изплащат задълженията, но това не е работа на кредиторите.

Съмнявам се, че ситуацията в Гърция ще се подобри след референдума, но силно се надявам да не се влоши още- така, както искат кредиторите.

"Заразата" от левия завой е плъзнала отдавна в Европа, много преди Гърция, защото политиките на бюрократите от Брюксел не се харесват на европейските граждани. Разривът между политици и граждани в тази част на континента е твърде голям. Примерът на Гърция безспорно е заразителен. Имаше многохилядни демонстрации в тяхна подкрепа, на правото им на избор по цяла Европа, в големите столици. Но нашенските медии не обичат да показват такива картини. Европейската анти-бедност мрежа прие специална декларация в подкрепа на Гърция и на правото й да се самоопределя, а не да действа както й казват банкерите. /БГНЕС