Неоспоримият факт, че много млади българи заминават да учат в чужбина и не се връщат, показва, че държавата не инвестира достатъчно в бъдещето си. Това не е добре, но е реалността, в която живеем. Пролетта е времето през годината, в което мнозина зрелостници, а и бакалаври, избират своя път напред и е свързано с типични емоции, които заразяват техните близки и роднини.
В нашата организация работим с топ университети в областта на бизнеса и администрацията и по-специално, свързаните с финанси, маркетинг и мениджмънт, както и с всички, които биха искали да се обучават в чужбина на едно добро ниво. Това е възможност младите хора да се видят очи в очи и лично да разговарят с представителите на тези университети, да разберат повече за техните програми, видовете обучение и стипендиите. Условията не са унифицирани и затова е важно човек да отиде на такова събитие, за да избере учебното заведение, което отговаря на възможностите на кандидата. Част от университетите предлагат 100% финансиране на обучението, други - частично. Но когато човек е силно мотивиран да замине зад граница и да учи сред най-добрите, едно от условията е да си покрие в известна степен средствата за следването.
Българите избрали този път, обикновено са силно мотивирани, знаят езика, положили са необходимите изпити. Не е за подценяване и стремежът им да създадат полезни връзки. Не винаги градът, в който се намира университета, неговото име и престижът са приоритет за кандидатите. Част от университетите имат славата на средища, където се създават добри контакти за бъдещето на един млад човек - там са местата, където те се свързват с бъдещи мениджъри, с директори на големи компании, с представители на уважавани институции. Но не всички българи, завършили такива университети отиват там единствено с надеждата да се устроят зад граница. Много от тях се връщат в България и използват контактите си, за да развият свой бизнес и да го направят международен, особено когато продукцията е предназначена за износ.
За кандидатите за Access MBA програмите се изисква да имат работен опит, да са в сферата на финансите, мениджмънта или маркетинга и да искат да се усъвършенстват. Да имат мотивацията и да се стремят да станат топ мениджъри, ако в момента са на по-ниско ниво. А и в голяма част от фирмите имат това изискване - кандидатът за съответното работно място да е завършил MBA магистратура. Няма възрастови ограничения за тези, които искат да продължат обучението си, но кандидатите обикновено са над 26 г. - времето през което те вече са завършили бакалавърските си степени и работят.
В България имаме над 50 висши учебни заведения, но бройката не винаги отговаря на качеството. Световни ранглисти са добър измерител за сравнителен анализ. От една страна звучи много песимистично, че младите хора у нас, които знаят езици и са наистина талантливи, отиват в чужбина и се реализират там. Но от друга страна, може да се погледне и малко по-позитивно на това. Защото, завършвайки елитни университети, такива млади българи трупат знания и опит, срещат се с други талантливи хора като тях, разширяват кръгозора си. И после, ако решат да се върнат у нас, те са много по-отворени и за бизнес, и за професионално развитие. Съвсем друг е въпросът доколко държавата ни предоставя възможност на младите да се реализират в каквато и да е сфера. Моето лично мнение е, че тя би могла да прави много повече, отколкото в момента.
Моята работа, както и на колегите ми, е да преглеждаме профилите на кандидатите, на базата на което правим подбор и им осигуряваме срещи с представителите на тези университети, които биха били интересни за тях. Противно на някои коментари - не, пазарът все още не се е наситил със специалисти в сферата на финансите и мениджмънта.
В последно време се наблюдава засилен интерес и към учебни заведения в Азия, защото страните там много бързо се развиват и предоставят нови полета за реализация на амбициозните. Но е константен интересът и към САЩ и Великобритания. От друга страна много от емблематичните университети от стария континент отварят свои клонове в Азия.
Иначе, при взиране в този пазар, се забелязва, че част от специалностите на днешния ден няма да бъдат актуални в бъдеще. Има примери на хора, които добре са подбрали сферата, в която искат да се развиват в началото на следването си, но когато завършат се оказва, че перспективите вече не са така безбрежни. Например, някои инженерни области, свързани с ръчния труд, професията на статистиците, на преподавателите и др. Технологиите се развиват с бясно темпо, роботите заменят редица дейности и затова сегашните абитуриенти трябва да направят своя избор не само емоционално, а и с перспектива. Много е жалко, че в българските университети приложното поле е подценено и такива студенти при завършването си нямат необходимия практически опит, което е голям минус за подготовката им. Затова съветваме всички, които идват при нас да пътуват много, да се виждат със свои връстници от други страни, за да направят своя информиран избор и да бъдат винаги на гребена на вълната. /БГНЕС
--------------------------------------------------------------------------
Ана Грудева, мениджър „Международни проекти” в сферата на образованието.