Думата ми, естествено, не е за униформените с фуражките, които се намесват тогава, когато светофарите спрат да работят. Пиша за онези, които демонстрират перверзното желание да организират, регулират и натикват в рамки такива неща от живота ни, които нямат никаква необходимост от намесата им в тяхното организиране, регулиране и натикване в рамки.

Например вездесъщият наследник на НЕСЕРЕТЕ – СЕМ. Не бивало да се излъчват от електронните медии /най-вече от телевизиите/ новини, свързани със сензационни убийства тогава, когато децата можели да ги видят или чуят. Защото, както е широко известно, на 99% от децата това им е работата в светлата част от деня – да гледат и слушат новини. От гледане и слушане на новини вече не им остава време ни за игри, ни за учение, ни за DVD, ни за музика. Друг е въпросът, дали поредното убийство може да бъде определено като “сензационно”, на фона на дългата поредица от подобни случки, които вече започват да намрисват на най-обикновена и прозаична рутина.

Това решение на регулаторния орган, според неговият виден и вечнооцеляващ представител господинът Райков, било “тест за глупави журналисти”. В смисъл, че онези, които се противопоставят и не го харесват, очевидно попадат в категорията “глупави”, докато другите са умни. Голям умник излезе този господин Райков. От най-големите.

Интересно, какво в неговите очи представлява една електронна медиа и какви са нейните отлики от печатните. И не е ли част от спецификата на електронните медии именно способността им бързо да реагират на случилите се събития, като моментално поднесат на аудиторията си тези събития под формата на новина? Да, ама не. Лошите и кървави новини ще трябва да почакат, докато мине “Сънчо”.

Да се позамислим... По тази логика и новините, и кадрите от блъскането на двата отвлечени самолета в кулите близнаци в Ню Йорк не би трябвало да бъдат съобщени и излъчени своевременно – те си бяха и сензационни, и свързани с насилие, както и с убийство, при това масово Просто не ставаха за новини в светлата част от деня, по скалата на Райков. По високохуманните и щадящи детската психика критерии на господин Райков, тези новини е трябвало да поизчакат, за да бъдат излъчени в някакъв по-късен момент. Бравос, господин Райков! Ето такива гледни точки тласкат новинарския бизнес към нови висоти и все още непознати за него концептуални територии. Който не го разбира, може да бъде определен само като “глупав журналист”.

Но глупостите от този род не свършват с проникновенията на Райков. С болка на сърце ми се налага да отбележа, че подобни линии на разсъждение очевидно са впримчили и политическата сила, към която все още храня своите симпатии – СДС. Там пък, както стана известно, усилено се мъдрува за начините, по които да бъде регулирано гласуването – и по-точно към превръщането му от право в задължение. Дали пък участието във вота не трябва да стане задължително – започнаха да сондират сините, вместо да си задават все по-настоятелно основателния въпрос, защо потенциалните им поддръжници нехаят да ги подкрепят доброволно, та се налага да бъдат заставяни с помощта на законови промени.

Ама то така си било в Гърция, сочат те. Че и в Холандия, а даже и в родината на Еркюл Поаро, скучноватичката Белгия. Любим аргумент!!! На който може да се отговори също толкова простодушно – а пък в САЩ, Великобритания и Германия не е така. С подобни примери не може да се стигне доникъде, разбира се.

Колкото по-малко механизмите на управление налагат принуда върху индивида, толкова по добре както за самия индивид, така и за тези механизми – това е, в което лично аз вярвам. Както и в радващото ме обстоятелство, че имам право да упражнявам своя вот, но имам право и да не го правя, та дори и само поради причината, че в конкретния ден съм бил налегнат от всепоглъщащ и непобедим мързел. Моя си работа. Не тяхна – нито на СДС или която и да било партия, нито на държавата изобщо.

Нещо повече, още в момента в който държавата понечи да префасонира правото ми в задължение, лично аз ще започна да пестя за глобата, която ще се наложи да платя, тъй като тъкмо на инат чисто и просто НЯМА да отида и да подам гласа си. Въпреки че досега винаги съм го правил.

Пълна глупост, която става още по-фрапираща поради обстоятелството, че в момента бива пробутвана под носовете ни не от някой друг, а тъкмо от СДС.

Това е положението – регулаторите не спят. Те напират да организират, регулират и поставят в рамки. Днес ще си напъхат гагите в новинарския процес. Утре ще те стреснат, че ако не гласуваш, ще бъдеш наказван. Такситата – вече отдавна - до едно задължително трябва да са жълти. Все още никой не е постановил за автобусите, велосипедите и ролковите кънки, но това вероятно е мимолетен и случаен пропуск.
Уви, всички тези умотворения не издават нищо друго, освен пълната несъстоятелност, неадекватност, безполезност, обърканост, а вероятно и безсилие на своите автори, които се опитват да замаскират всичко това с активност в установяването на нови и нови безсмислени рамки и регулации.

Жоро Георгиев