Според повечето икономисти ситуацията в България не е толкова страшна. Финансите на страната са стабилни, валутните резерви са големи, банковата система не е претърпяла сериозни удари, инфлацията е под контрол, механизмите на валутния борд си действат и т.н.

Като че ли по-скоро можем да говорим за криза на доверието – хората от сутрин до вечер слушат за икономически проблеми и съответно реагират със свиване на потреблението. Всичко това щеше да е в някакви по-нормални граници, ако на власт не беше именно БСП.

Всички помнят средата на 90-те години, пък и всеобщо известен факт е този, че когато иде реч за икономика, навсякъде по света левите послъгват.

Ако ги слушате всичко е наред - бизнесът е печеливш, пазарът се разширява, продажбите цъфтят и светлото бъдеще е аха… на една ръка разстояние. И понеже всичко това са очевадни лъжи, още по страшна става … истината .

А истината е, че здравите леви сили не могат да защитят както трябва даже собствените си лъжи.

Нали беше просто? Повтаряш една лъжа 1000 пъти, а тя става истина.

Ама 1000 пъти! Не по малко!

Ако наистина беше просто, другарят Гьобелс щеше да си претупва работата с глупости от рода на “Петилетката за три години”. Пък то… 1000 пъти. Не по малко!

Всъщност, вече наистина няма значение какво става с бизнеса – просто всичко девалвира! И причината е очевидна – посредствените лъжи няма как да се превърнат в стойностни истини.

Рано или късно винаги идва този момент – лъжците не могат да лъжат по новому, а излъганите не желаят да бъдат лъгани по старому.

И как беше? Тогава настъпва революционна обстановка!

Момент! Трябва да питам жена ми, дали да участвам в революцията!
Антон Луков