Един от често задаваните въпроси в тесен или по-широк кръг е именно този: имаме ли алтернатива? Т.е. имаме ли възможност да вземем решение, различно от това, което ни се налага, и да постигнем така търсените от нас положителни последици. В живота подобни казуси възникват непрекъснато. Всеки професионалист в дадена област се е сблъсквал с тях. И в крайна сметка от нивото на неговата подготовка зависи и качеството на управленското решение. Да търсиш алтернативи, да ги намериш, да ги приложиш и да постигнеш максимално възможния позитивен ефект. Управленското решение е правопропорционална функция на информацията. С колкото повече данни и факти разполагаш, с толкова увеличаваш шансовете си да стигнеш до най-правилното разрешение на проблема.

Всичко казано дотук е А и Б на теорията на управление. Изучава се в първите курсове във висшите учебни заведения. Не се наемам да давам оценка, доколко тези знания се прилагат достатъчно в практиката. Мога само да предполагам, че тези, които се стремят да бъдат наричани професионалисти, не могат да избягат от не толкова сложните правила на теорията на управлението.

В политиката обаче нещата не стоят точно така.
Далеч съм от мисълта, че политиците-професионалисти са дефицитни на публичния пазар. Все пак да разсъждаваме върху няколко теми.

Първата е най-важната външнополитическа новина от тази седмица за България - ратифицирането от НС на Вашингтонския договор и фактът, че в началото на другата седмица България ще бъде член на НАТО. Имаше ли алтернатива този външнополитически национален и стратегически приоритет? В последните години - не. Въпреки че по време на гласуването на ратификацията в парламента четирима депутати от Коалиция за България се обявиха против присъединяването. Те не се съобразиха с факта, че БСП извървя своя трънлив и тежък политически път, за да стигне до извода, че членството на България в НАТО е безалтернативно. Тези, които нямат къса памет, помнят много добре, че ако някой им бе казал в средата на 90-те години на миналия век, че партията на бившите комунисти ще гласува за присъединяването на България към Североатлантическия пакт, щяха да го помислят най-малко за човек с доста развинтена фантазия. И тук задължително трябва да отдадем дължимото на президента Георги Първанов, който има най-голям принос за кардиналната промяна във политическата визия на БСП.

По същия начин стои и въпросът с присъединяването на България към Европейския съюз. Всички основни политически сили постигнаха консенсус, че няма политическа и икономическа алтернатива на нашето пълноправно членство в ЕС. И този резултат не бе достигнат лесно. Правителството на Симеон Сакскобургготски успя да води преговорите за така далновидно и правилно, че България вече е готова да затвори оставащите 3 глави през тази година, да подпише договора за присъединяване догодина и да влезем в голямото европейско семейство на 1 януари 2007 г. Това се случи, въпреки че лявата и дясна опозиция продължават опитите си да спекулират
със съдбата на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй". И в този случай времето категорично ще докаже, че решението на кабинета да затвори глава "Енергетика" в края на 2002 г. е било абсолютно правилно.

Сега към третата тема. Има ли алтернатива сегашната вътрешна политика на българското правителство с премиер Симеон Сакскобургготски?
Има ли алтернатива политиката, довела до икономически растеж от близо 5% за миналата година? Може би да. Но никоя опозиционна сила не предложи по-добри управленски решения, за да стане този растеж 6 или 7%.

Има ли алтернатива политиката, довела до най-ниски нива на безработицата за годините на прехода? Може би да. Но опозицията не намери решение и на този въпрос.
Има ли алтернатива политиката, привлякла рекордните 1,4 млрд. долара чуждестранни инвестиции? Може би да. Но никой не я предложи.

Има ли алтернатива политиката, благодарение на която инфлацията трета година поред се движи в рамките на 4%? Може би да. Но нито един икономически експерт на опозицията не даде тази алтернатива.

Има ли алтернатива политиката, развила туризма така, че да станем една от най-привлекателните дестинации и с растеж от 20% за миналата година? Може би да. И пак не се появи никой, който да я предложи.

Има ли алтернатива политиката, която увеличи средно с 20% доходите на населението
за последните години според изчисленията на Световната банка? Може и да има. Няма ги политиците, които да кажат как това да се случи реално.
Има ли алтернатива политиката, довела до рязко увеличаване на потреблението, плащането на данъци, приходите от митниците? Никой не я предсказа.
Можем да питаме за още много алтернативи, но мястото в тази колонка свърши.
Димитър Цонев
в-к “Сега”, 20 март 2004г.