Убиха журналисти в Париж. Убийците крещяха „Аллах Акбар” и си въобразяваха, че са отмъстители. А те са си обикновени обучени и облъчени от крайния фанатизъм комплексари. Те не са правоверни защитници на Всевишния. Той няма нужда от защита. Той е Бог и е велико опрощение, което не се нуждае от огън и меч. И Аллах няма да прояви милост към убийците, каквото и мечтано оправдание за пилаф и жени, да разгадават някои в свещените книги.
Смъртта на журналистите в Париж е шок, ужас и пътека към мрачни времена. Журналистите станаха мъченици на демокрацията и правото да изразиш мислите си, дори и да си грешен или да грешиш.
Ние сме Шарли и даваме живота си, за да можеш да изкажеш мнението си, независимо от това, че не сме съгласни с теб. Това е есенцията на разликата между Средновековния мор и днешния ден на мислещите и добри хора.
Бог ще приеме мъчениците при себе си, а ние на Земята ще ги помним завинаги и така те ще живеят чрез нас. Те – френските журналисти, които и дори не ги познаваме. Такъв е животът. А днес сме Шарли.

И една обеца за онези люде, които нямат смелостта да убиват журналисти, но са нагли да уволняват, мачкат, „управляват” журналисти, с цел да им запушат устите. И още по- простите и наглите ретро мутри, които им правят разработки, частни следения и специална контактност. Това господа забогатели или господа слуги е същото като онова, което се случи в Париж, убийство на свободното слово. И не е далеч денят, когато всички тези сатрапи на българската журналистика ще си го получат.

Така, както тези жалки убийци получиха презрението, а да ме прости Бог се надявам и да получат наказанието си.
Сега сложете по едно цветенце пред душите си!
Нали всички искаме днес да сме Шарли!

Петър Еленски