Очевидно е, че Бойко Борисов се стреми да доизточи от съдържание българската десница. Няма как по друг начин да се тълкува “предложението” му да ползва експерти от Синята коалиция и РЗС, но… в качеството им на експерти.
Включвайки се в неговия екип хората от други партии заменят политическия си ангажимент с личен! Към Бойко Борисов!
Това е!

Доводите, с които се изкълчват ръцете на десните лидери, са като в надприказване на квартални малчугани – играйте с мен, защото иначе ще дойдат онези от другата улица и тогава няма никъде да можете да играете.
Очевидно е, че става дума за доста груб и нескопосан шантаж от страна на ГЕРБ.
И точно тук му е мястото лидерите в дясно да си дадат сметка как се стигна до това положение.

Да бъдат изнудвани от Борисов, а цялото общество да е готово да се закълне в обратното - че именно те са тези, които изнудват Борисов.
Излиза, че Синята коалиция и РЗС са онези, които ламтят за постове, а ГЕРБ са някакви богопомазани, намазани, гелирани отворковоци, на които всички са им длъжни и просто така трябва да им крепят мнозинството.
Несправедливо е! Но е факт!

Очевидна е и причината за тази крещяща несправедливост.
През годините на прехода българската десница се олицетвори с Иван Костов.
Той направи всичко възможно да бъдат забравени Жельо Желев, Филип Димитров, Стефан Софиянски и т.н. И всички забравиха, че някога СДС е бил нормална политическа сила, в която са членували нормални хора.
Тоталната гаргамелизация на българската десница доведе точно до това – всеки подозира другия в нечисти сметки, алчност и двойни, тройни или петорни игри.
И електоратът свикна!

В наши дни Бойко Борисов може да прави каквито си иска подлости на гърба на десницата. Хората обаче не виждат подлостите – виждат алчен Гаргамел, протягащ костеливи пръстчета към невинното Бойко-Борисово сърчице.
Не можеш да обвиниш цял народ, че са слепци.
Хората виждат алчен Гаргамел, просто защото Гаргамел наистина е алчен.
И това обяснява всичко.

Просто сме свидетели на поредното очеизваждащо доказателство, че тоталната ДЕгаргамелизация на българската десница е абсолютно задължителна.
Защото утре ситуацията може и да се промени.
Нищо на този свят не е вечно. Особено пък мнозинството в Народното събрание.

Днес, например, във Варна се заклеха седем нови общински съветници.
Обаче поне трима смениха групите си в движение.
И никой за нищо не може да ги обвини. Още по–малко пък може да се направи нещо.
Рано или късно нещо подобно ще се случи и в Народното събрание и ГЕРБ ще опре до гласовете на Синята коалиция или РЗС.
И тогава ще стане ясно, че ДЕгаргамелизацията е още по-задължителна.

Вярно е, че в наши дни емблемата на българската десница е ламтящ за власт Гаргамел (с костеливи, алчни пръстчета), обаче - както казват оптимистите – винаги може и по–лошо!
Например, Гаргамел да се превърне в… чудесно коалиционно оправдание.
Без коалиция – лошо, с коалиция - още по лошо!
Без коалиция си алчен Гаргамел, с коалиция си виновен Гаргамел.
И на следващите избори - нито десница, нито Гаргамел!
Антон Луков