Онази стена, която рухна на днешния ден през 1989 г. в Берлин, всъщност... обединяваше германците. Мразеха я с еднаква сила и на Изток, и на Запад.
Всички германци презираха съветския ботуш и пак всички имаха една мечта – обединението на Германия.
Буквално на другия ден (10 ноември 1989 година) светът за пореден път се убеди в германския прагматизъм – унищожиха ЩАЗИ, но спасиха архива на ЩАЗИ от... ЩАЗИ. Бундес марката кротко изхвърли на бунището на историята ГДР-марката. Създадена бе комисията начело с пастор Гаук и т.н., и т.н.

Формално погледнато през 1989 г. процесите на демократизация в България стартираха със закъснение... само един ден, спрямо тези в ГДР! Следващият.
Никога в нашата история не сме изоставали толкова малко. Един единствен ден – стената падна на 9 ноември, а Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Този път оправдание нямаше - не са ни виновни нито отоманските орди, нито византийското коварство. Искаше се само да се освободим от Кремълските окови. Нищо повече!

При нас обаче всичко се случи наопаки! Бившата ДС оцеля, еволюира и днес даже управлява страната, а архивите на ДС... пак са си техни.
Руските интереси никога не са си тръгвали. Сънуваме в евро, но броим копейките от огризките на Газпром.

Ние нямахме стена!
И май тепърва ще има нужда от такава.
Ако част от България беше живяла без Тодор Живков и без съветските емисари, през всичките тези десетилетия след 1945 г. щяхме да сме като германците – сигурни, че там, от другата страна, хората водят по-смислен живот.

И понеже си нямахме стена, днес стигнахме до там настоящият ни премиер да хвали правешкия съветски сатрап Тодор Живков, колко много било построеното от него.
Видя се в страните, разделени със стена (Германия, Корея, Китай) на кой колко са му възможностите. Примерите с успехите на ФРГ, Южна Корея, Тайван и Хонг-Конг са пред очите на всички. Както и споменът за телените огради в ГДР, болката от раните, нанесени от т.нар. „Културна революция“ в континентален Китай и примерът с глада в Северна Корея.

Ние нямахме стена и за това днес нямаме ориентир. Май!
Или и това е оправдание. За късата памет и вроденото късогледство.

Представяте ли си днес, в Германия!?!
Да управлява наследник на Йозеф (Гьобелс), дъщерята на Адолф (Хитлер ) да облича германските олимпийци, службите да се командват от племенник на Ерих (Хонекер)?
Реалната денацификация на Германия беше факт буквално няколко години след Втората световна война. Както и реалната декомунизация се случи само няколко години след падането на стената.

А у нас си имаме Сергей(Станишев), Жени(Живкова), Александър (Лилов) и хиляди други знайни и незнайни „отговорни“ другари, които трябваше да останат... отвъд стената.
Ако имаше такава, разбира се!
А някои даже трябваше да ги наредят до стената.
Но това е друга тема.
Антон Луков