Докато светът все още бушува от нахалството на Русия в Близкия изток - да се намеси в Сирия, вместо да позволи на американците да решават кои диктатори трябва да оцелеят или да умрат - всички сме забравили една институция в тази арабска страна, която продължава да функционира и да защитава държавата, която Москва е решила да запази: сирийската армия. Докато Русия прави пропаганда със своите ракети, сирийската армия, с непълен личен състав и губеща позиции преди няколко месеца, изведнъж премина към настъпление. По-рано тази година, може би си спомняме, същата тази армия беше отписана, а за правителството на Башар Асад се говореше, че наближават последните му дни.
Ние включихме в употреба собствената си армия от клишета по отношение смяната на режима. Сирийската армия губеше позиции като Джизр ал-Шугур и в Палмира – поради което ние предвидихме, че цялата държава на Асад се намира в "повратна точка".
След това се появи Владимир Путин със своите въздушни и ракетни флоти и изведнъж цялото място се промени. Докато ние сумтяхме и се надувахме, че руснаците бомбардират „умерените“ бунтовници - умерените, които според най-високопоставените американски генерали са престанали да съществуват - ние не обръщахме внимание на военната офанзива, която сега самите сирийци предприеха срещу бойците от Фронта Нусра около Алепо и в долината на Оронт.

Сега сирийските командири определят координатите на почти всяка руска военна операция. Всяка нощ те предават координатите на от 200 до 400 цели. Понякога числото достига и 800. Не че руснаците следват всяка цел по тези указания, разбира се.. Сирийците са установили, че руснаците не искат да се стреля по мишени в застроени райони; възнамеряват да избегнат горящите болници и избитите на сватбени тържества на американците в Афганистан. Тази политика винаги може да се промени, разбира се. Няма хвърлени от ВВС бомби без цивилни жертви. Нито без да бъдат преминавани определяните от други хора граници.
Но сега руснаците казват турците - и като логично продължение, тази информация трябва да отиде при американците – координатите на полетите. И още по-значимо, те са създали система за гореща комуникация между базата им на сирийското крайбрежие на Средиземно море и израелското министерство на отбраната в Тел Авив. Още по-невероятно е, че израелците - които имат навика да взимат на прицел сирийския и ирански персонал в близост до Голанските възвишения - изведнъж изчезнаха от небето. С други думи, руснаците са въвлечени в една голяма операция, не в чудо за един месец, която се провежда в Сирия. И това вероятно ще продължи доста време.
първоначално сирийците бяха загрижени да се завърнат обратно в Палмира, превзет от ИД през май миналата година, но руснаците показаха по-голям интерес към района на Алепо, отчасти защото вярват, че техните крайбрежни бази около Латакия са уязвими. Фронтът Нусра изстреля няколко ракети към Латакия и Тартус и Москва няма желание нейната въздушна сила да бъде подлагана на обстрел на земята. Но сирийската армия вече е разположила своите четири основни единици - на 1-ва и 4-та дивизии, Републиканската гвардия и специалните сили - на бойните фронтове и се придвижват по-близо до границата с Турция.
Руските въздушни удари по "столица" ИД в Рака може би, а може би – няма да нанесат вреди на на ИД, въпреки че сирийците обичат да се хвалят, че от града при тях постъпва голямо количество разузнавателна информация. Интересно, ако е вярно, защото личният състав на ИС е съставен от специалисти, които измъчват до смърт "агенти на режима" и само много смели хора биха предавали информация за Дамаск. И все пак приказките на пътници може и да са верни. Има редовна цивилна автобусна линия от Рака до Дамаск - автобуси имат странен навик да преминават през фронтовите линии в повечето граждански войни - и ако пътниците не предпочитат да говорят с журналисти, те ще говорят за това, което са видели, когато се приберат у дома.

Всичко това е само началото на приключението на Путин. Той доказва, че е просто пътник в Близкия изток – и винаги е имал приятели при другия стълб на региона, президента-фелдмаршал, който отбеляза резултат от над 96% при изборите и който в момента управлява Египет. Но египетската армия, водеща своята малка война в Синай, вече няма стратегическия опит на голяма война. Нито пък, въпреки тяхната губенето на време във въздуха над Йемен, Либия, Сирия и други възможни цели, настоящите военни власти в Саудитска Арабия, емирствата и Йордания разбират повече как се води истинска война. Армията на Либия е на късчета. Военни в Ирак едва ли са спечелил някакви медали срещу своите ислямистки врагове.
Но има един фактор, който не трябва да бъде пренебрегван.
Ако спечели - и ако запази целостта си и ако нейната човешка сила, оценявана като на най-ниско ниво, може да се поддържа - тогава сирийската армия ще излезе от текущата война като най-безмилостна, обучена в битки и закалена в боеве арабска армия в целия регион. Тежко на всеки от съседите, които забравят това. /БГНЕС