На 28 март, само три дни след писмото на Ахмед Доган до "Мадам В" в публичното пространство се се появи новината, че “Излизащият в най-голям тираж британски седмичник "News of the world", обяви, че прекратява подкрепата си за британските лейбъристи и започва да подкрепя за предстоящите парламентарни избори британските консерватори.”
Общо взето никой не обърна внимание на новината от Обединеното кралство.
А трябваше!

Там никой за нищо не се оправдава. Просто вземат решение, споделят го честно и не замърсяват ефира с празнословия. Няма интриги, няма обяснения, обосновки, и прочее глупости.
Казано накратко - "News of the world" беше на страната на лейбъристите по време на последните три парламентарни вота, произведени във Великобритания. Това не попречи на седмичникът да обяви, че променя редакционната си линия “…защото Великобритания има нужда от промяна.”
И на никой във Великобритания не му идва на ум да обвинява главния редактор или журналистите, че са си променили мнението.
Каквото са решили, това са направили! Изборът им се приема с уважение.
Вероятно, защото работещите в "News of the world" не се занимават с елементарни интриги и не досаждат на английското общество със собствената си гениалност.
В края на краищата, журналистите са просто хора – както имат добри и лоши страни, така имат право и на своите лични и обществени пристрастия.

Кому е нужно чудовищното българско лицемерие?

На всеки метър някой ти пъха под носа някакъв журналистически кодекс (най-често преписан от BBC или някоя друга английска медия) и всички вкупом се кълнат в своята независимост. Накрая точно тези, които се пишат най-независими се оказват с… най-любопитни житейски истории.
Между другото Ахмед Доган наистина е уцелил десятката с това “мадам”. Така се обръщат (уважително) към застаряващите съдържателки на публичните домове.
Интересно! Някой ще повярва ли на клетвите на “мадам” в светата девственост?
Ако “мадам” беше англичанка, можеше просто да си признае, че има нов любовник.
Живеем в ХХI век все пак.
Хората не се убиват заради едната изневяра.
Антон Луков