(по Уди Алън, с елементи от родната действителност)


Драги Тео,

Пиша ти в крайно скапано настроение. Сутринта пак нямаше асансьор и трябваше да се качвам до ателието пеша. Мъкнах кашони с бои и платна и целият плувнах в пот! Влязох да се изкъпя, за да мога спокойно да си довърша автопортрета. Както се сещаш, водата беше спряла! Направо откачих! Започнах да си повтарям: “Успокой се, Винсент, успокой се, Винсент! Важното е да си жив и здрав!”. Нали помниш, че така ме съветваха в онази клиника, където ме заведе, за да не се нараня в яда си? Този път повторих “Успокой се, Винсент!” 436 пъти, но пак не се получи!

Още повече побеснях, когато прочетох на кашоните с боите Made in China! Иде ми да се ударя с чук по слепоочието, Тео! Е, това поне обяснява защо от два дена не мога да различа “Слънчогледи” от “Селяни, ядящи картофи”. Нищо, ще ги нарисувам пак, стига да ми пратиш малко пари:

Твой любящ те брат Винсент


Драги Тео,

Сигурно ще си представиш в колко отвратително настроение съм, когато ти разкажа какво се случи днес! Парите, които си ми пратил, още не са преведени в картата! Но то и без това банкоматът я глътна, а козирката на банката се срути. По обяд отидох в Съюза на художниците, където ми заявиха, че са ме отписали, защото 12 години не съм бил плащал членски внос! Обясних им, че съм голям художник, но портиерът ехидно попита: “А що не те пишат в “Труд”?”. На връщане в автобус 72 беше толкова претъпкано, че в бързането да сляза преди да се задуша, забравих вътре “Червено лозе, близо до Арл”! Иде ми да се ударя с клещи по челото толкова съм ядосан! Прибрах се угнетен и направо разбит. За да се успокоя, метнах пликчето с боклука през прозореца и уцелих една жена по носа.

Дожаля ми. Все пак от празните консерви с телешко варено можеше да се получи чудесен натюрморт. Целувам те и те моля да видиш какво става с превода на парите:

Твой Винсент



Драги Тео,

Сутринта отново се почувствах зле. Нямах сили да стана от леглото. Не ми се живее, братко! По едно време успях да се добера поне до прозореца, понеже столичният кмет ни посъветва да ги затваряме. А той, да си кажа честно, имаше право! Понеже непрекъснато проветрявам, моята “Събирач на сено в дъждовен ден” беше станала толкова прашна и зацапана със сажди от “Кремиковци”, че аз през цялото съм я мислел за “Скръб” от Светлин Русев.

Слава Богу, по обяд дойде поща-льонът и ми връчи обратната разписка за колета, който си ми пратил, плюс писмо от Гала за участие в предаването “Имаш поща”. Ти ли си ме поканил? Кажи ми, моля те, защото може да е онзи мръсник Гоген същият гадняр, който нарече работите ми “наукоподобно цапотене”. Той, моля ти се, разправял из цяла София, че съм го бил заплашвал с бръснач. Аз се крия от него, макар че той лъже исках само да си прережа вените в пристъп на отчаяние, защото ЕС ни спря парите по ИСПА и ФАР! Тео, ами ако ми спрат и социалните помощи?! Моля те, прати ми някой и друг лев:

Брат ти

П.С.: Все пак ще те зарадвам: скицирах пощальона. Ще кръстя картината “Пощальонът Рулен”.



Драги Тео,

Черно ми е пред очите! Отново имах халюцинации. Някакъв селяндур, който се представяше за президент на републиката, надраска с въглен картината ми “Звездна нощ”. По нея не остана, така да се каже, нито ред, нито знак от мен! После един министър с огромна брадавица се надвеси над главата ми и изкрещя: “Бързо казвай ЕГН, номер на паспорта и здравноосигурителната си сметка и кога за последен път си топил България пред Би Би Си!”.

Събудих се мокър от пот! И не само: през нощта беше валял тихият пролетен дъжд, както би казал изтънченият наш сънародник Николай Лилиев, и тъй като нито едно речно корито не беше почистено, България е под вода. Тео, шедьовърът ми “Селски път с кипариси” е напълно унищожен! По-лошото: имам хрема и трябва да се обадя на личното си джипи Гаше. Както се сещаш обаче, телефоните не работят. А и да работеха, как щеше да дойде д-р Гаше?! Съмнявам се, че може да плува. Веднъж ми спомена, че ходел на море, за да играе голф.

Твоето болно братче В., което пак те моли за малко парици



Драги Тео,

Днес съм по-смазан откогато и да било! Вече напълно полудявам! Тази нощ кошмарите бяха неистови! Сънувах, че Доган е отишъл на работа в парламента, а Станишев го вика да му лъсне обувките. В просъница мернах шефа на БДЖ да си подава оставката и скочих от леглото ужасен. Надрасках надве-натри “Житна нива под бурно небе” и “Житна нива с гарвани”, за да излея цялата си горест върху платното. Уви, не успях! След като ударих главата си няколко пъти в стената, неочаквано състоянието ми се влоши. Непрекъснато започнах да чувам звън на телефон! Но когато вдигах слушалката, отсреща ясно различавах гласа на Едуар Мане, който се представяше за Клод Моне, но иначе беше Дега! Тео, помогни ми!

Никой не купува картините ми, а продавачката в подлеза ме нарече “олигофрен”. Това ме разстрои до краен предел, нищо че според д-р Гаше диагнозата є била по-лека от “епилепсия на темпоралния дял”, каквато ми лепнаха в онази твоя клиника! Заспах малко по-спокоен, когато чух по радиото, че всеки пети българин имал психическо разстройство. За всеки случай нарочно си изкълчих левия крак с френски ключ.

Твой Винсент завинаги

(И прати още двайсетина лева!)



Драги Тео,

Върна ми се и натрапчивата халюцинация, че пропадам в дупката на отсрещния тротоар, а над мен вие трикрако бездомно куче! Струва ми се, че снощи прекалих с домашната ракия, която ми прати, за да дорисувам портрета на д-р Гаше. (Да не си є платил и акциза, че ще те убия!) Освен това Гаше остана много недоволен и настоятелно повтаряше, че трябва да си получи таксата за посещение при личен лекар. Най-много ме заболя, когато докторът цитира онзи кретен, назоваващ се “художествен критик”, който беше написал във вестника, че “драсканиците на импресионистите са скица, правена от маймуна, която толкова прилича на картина, колкото е музика ходенето на котка по клавиатурата на пиано”. (Не, не е проф. Юлиян Вучков! Той, както знаеш, води телевизионно предаване.) Господи, Тео, ами ако кретенът наистина е прав? От мен Вежди Рашидов няма да излезе!

Довечера пътувам за Бургас. Но не за да завърша “Лодки от Сен Мер”, а за да участвам в кастинга за “Мюзик айдъл”. Стискай палци и прати един SMS, ако Фънки ме хареса! Проваля ли се и в пеенето, ще си изкълча и десния крак!

Твой В., както винаги

П.С.: Между другото, взех малко пари назаем от добродушния Писаро. Добродушен, добродушен, ама ако ме потърси, му ги върни!



Драги Тео,

Много съм зле. Чувствам се отритнат отвсякъде. В полунощ тополата до блока се срина точно върху ателието ми и го разцепи на две. Вече нямам и ток! Светнах си със запалката, но бутнах разредителя за боите и стана страшен пожар. Пожарната не дойде, но едни цигани се отзоваха веднага с три танка “Майбах”. Важното е, че успяхме да спасим поне хладилника! В знак на благодарност дадох на момчетата по една посредствена рисунка от Матис и Сезан.

После гол и бос се качих на едно такси, за да отида при моята любима Рашел от “Син сити” (тя, ако помниш, ми беше модел за “Арлезианката”). Тъй като през деня бях успял да продам няколко акварела, успях да платя на “бакшиша” и ми се наложи да вървя пеша само 14 километра. Накрая ми идеше да си извия врата, но както и да е.

Голямата беля, Тео, стана в “Син сити”! Но защо ли ми трябваше да лъжа, че аз съм рисувал “Закуска на тревата”? Четирима ме нападнаха и ме извлякоха навън. Биха ме, ритаха ме и ме заливаха с киселина. Накрая се разбра, че ме сбъркали с някакъв, който пласирал “трева” и не се отчитал навреме. За назидание обаче ми отрязаха ухото!

Брат ти

П.С.: Пращам ти и един автопортрет. Виж в какво окаяно състояние съм, макар че не влязох в болница, понеже лекарите стачкуват, пък и няма бинт и памук. Но не се притеснявай!. Рашел ми заши ухото с една губерка и дебел червен конец от мартеницата си. Все пак ми прати малко пари, за да си купя “Нурофен”.



Драги Тео,

В последното си писмо за пръв път ще ти кажа, че съм щастлив! Записах се в инициативния комитет на интелектуалците “Съзидание”. Така ще мога да обикалям цялата страна на разноски на президентството и да скицирам на открито. Всички ми се чудят как хем съм в комитета, хем мога да рисувам, а аз вече прописах и стихове за деца! Изпращам ти най-новото, за да ми кажеш дали да не стана поет:

“Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка!”


Лека, Тео, че санитарят ми изгаси лампата и не мога да пиша.

Твой брат Винсент.

2008 година.

Курило.

Любослава РУСЕВА/www.glasove.info