Напоследък Николо Макиавели е модерен и като обосновка и като обяснение на случващото се в НДСВ. Призивите на Стоян Денчев от страниците на столичен всекидневник, да бъде прочетено и разбрано наследството на знаменития флорентинец може би имат някакъв смисъл. Като за начало нека да започнем с цитат от “Владетелят” - “Най-трудното положение е, когато мирът е необходим, а войната неизбежна.” Очевидно е, че преди избори (пък и по всяко друго време) вътрешната стабилност е препоръчителна за партийния живот. Тоест не само Макиавели, но и собственият ни житейски опит налага пацифисткия подход. Как тогава да тълкуваме думите на заместник-министъра на околната среда и водите Любка Качакова, че ако на местно ниво не приемат решението, на политическия съвет “ще си ходите от партията”? Добре би било Качакова наистина да се пробва да осмисли Макиавели.

Защото “Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.” Ама какви ги реди само пича от Флоренция?

Качакова! Ако паднете, Царят ще Ви вдигне максимум до един път. При това - евентуално. А по време на война се пада! Много пъти и все от високо. Но да продължим с любимия на Стоян Денчев Николо Макиавели “Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда.” Надежда за какво? Че след войната за наследството на НДСВ ще има електорален “бейби бум”, който отново ще изстреля жълтата партия директно в управленска орбита? Може би затова столичен всекидневник е озаглавил интервюто си със същия този Стоян Денчев “НДСВ са кал, ако иска, царят ще ги смачка”. Вярно е, че всички ние “От кал сме създадени, на кал ще се превърнем”, но в този технологичен процес не е замесен Симеон, а самият Господ Бог.

Така че нека се върнем пак към Макиавели! Николо! - “Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.” По нашенски казано - опасно е да се седи на два стола. И понеже Стоян Денчев ни дава за пример Макиавели и неговото отношение към владетеля, нека се порадваме на следната особено показателна мъдрост на италианския философ „Искам да отида в ада, а не в рай. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато раят е населен само с бедняци, монаси и апостоли.“

Българският римейк на тази мъдрост може да бъде намерен при Елин Пелин и диалога на култовия дядо Матейко с ангелите от рая - “Я ме заведи там, молим те, защо ми е тукашният рахат, кога няма капка ракия! В пъклото, истина, е зло, ама аз съм научен: ще тегля, па в добър час— ще си пийна и то ще ми олекне.”

По принцип кой ще се класира за рая или ада пак не е работа на Симеон, а на Господ. Странно защо тогава и Макиавели и Елин Пелин са убедени, че в ада е пълно с “…папи, крале и херцози”? Но да оставим настрана капризите на творческото въображение!

Към днешна дата за НДСВ все още нищо не е загубено. Част от спецификата на местните избори е особената ожесточеност и високите залози, които се разиграват с комарджийска страст. Всички се борят за всеки глас и погледнато от този ъгъл незначителен съюзник няма. Още повече, че специално във Варна НДСВ има традиции, организация и финансов ресурс. Хубавото в цялата работа е, че и трите качествени характеристики (традиции, организация и финансов ресурс) са съсредоточени на едно място - образно казано, хората около Борислав Ралчев.

От другата стана няма нищо! Нямат даже и кауза. На всички във Варна е ясно е, че Яни Янев се обърна срещу човека, който го направи областен управител и го вкара в голямата политика. Колкото до Анелия Атанасова на нея много скоро ще и стане ясно, че изборите не са турнир по Художествена гимнастика, да отидеш да изцедиш Е.ОН и на гърба на данъкоплатците да се правиш, че разбираш нещо от спорт. Този път тези двамцата наистина са сами. На предишните парламентарни избори Атанасова има неблагоразумието да се изцепи, че нямала нужда да от общинските координатори за да прави избори.

Е! Сега може и да има нужда, но наистина няма да има общински координатори. Добре би било такива като тандема Янев и Атанасова да си дадат сметка, че тези избори не са последните и само след две години ще им се наложи да се борят за собствените си глави. Ако си мислят, че като поканят царя във Варна, това ще им донесе две депутатски места много, ама много сериозно се лъжат. Днес никой не разсъждава по темата, но е добре някои хора да си дадат сметка какво губят докато си мислят, че печелят. Още един път ракета–носител няма да има. След две години топлите депутатски местенца да им ги изработят масонската ложа и женската либерална мрежа! Специално Янев ако си мисли, че ще нахлува по редакциите, както във в-к “Народно дело”, когато колегите публикуваха “огърлицата”от негови имоти, от сега да си знае, че ще направи много сериозна (нездравословна) грешка. Въобще изречение от рода на тези, които е изръсила Любка Качакова, в момента са меко казано неуместни.
Когато си отидат всички, а останат няколко човека, това означава, че всички са казали баста на организацията, а не че организацията ще изгони всички. Кого смятат да изгонят? Че те останаха пет човека на кръст. Янев ще гони Атанасова ли? Или Деница Димитрова ще гони Янев? Между другото, както са я подкарали и това време не е много далеч. Хубави или лоши юристите освен всичко друго играеха ролята на буфер. Ако тях ги няма, на Царя ще му се наложи да контактува с глупостта директно. Както се казва – на една ръка разстояние! Милен Велчев цял живот се е занимавал с пари. Не с хора! До сега Симеон обитаваше Олимп, а Пламен Панайотов се разправяше с отвътре бликащата посредственост на българската политическа действителност. Сега нещата ще си дойдат на място. Ще станат едни естествени, някак си мили и родни. Заслужава си човек да размени пет години от живота си срещу пет минутно удоволствие да се наблюдава как Симеон търпеливо изслушва един фин политологичен анализ на Анелия Атанасова за предизборната обстановка във Варна. И... после премества шахматните фигури с няколко хода напред.

Ако беше жив Макиавели, вероятно моментално щеше да умре... от смях.
Антон Луков
*Макиавели (Machiavelli), Николо (1469-1527) - италиански политически мислител, историк, белетрист и дипломат, идеолог на зараждащата се буржоазия. Бори се против феодалната аристокрация и папството. По време на републиката във Флоренция е секретар на Съвета на десетте (1498-1512) и изпълнява важни политически и дипломатически мисии. След реставрацията на Медичите е осъден на изгнание (1512). Автор на исторически съчинения, военни трактати и комедии. В политическия си трактат "Владетелят" (1513) обосновава необходимостта от неограничена монархическа власт за постигане на обединението на Италия. Исторически съчинения: "Разсъждения върху първите десет книги от историята на Тит Ливий" (1513-1519), "Флорентински истории" (1521-1527). Комедии: "Мандрагора", "Клизия" и "Девойката от Андрос" (1513-1520).