Г-н Доган, с подписаното споразумение между НДСВ, ДПС и Новото време предрешихте резултата от вота на недоверие срещу кабинета. Като че ли се надбягвахте и с времето, и с опозицията. Има ли аналог днешната ситуация, ако се върнем назад в годините на прехода?
Това е третата политическа криза за последните 13 години, в чието решаване ние от ДПС участваме. За наблюдателите, които направиха аналогии с 1992 г., ще припомня - тогава кризата беше предизвикана от Иван Костов. Той е персонално виновен за падането на Филип Димитров и на СДС от власт. Тогава, след като вече бяха минали през деловодството и бяха депозирали вот на доверие към правителството, двамата (Филип и Иван) дойдоха в моя кабинет в парламента. Половин час ги молих да оттеглят вота си, защото няма да мине. Беше се появила групата на депутатите - сини мравки, в парламента беше наслоен негативизъм към поведението на премиера и правителството. Казах им да поизчакат няколко месеца и тогава да внасят вота на доверие. Костов беше категорично против. Като финансов министър той трябваше да пътува в чужбина и имаше нужда от морален ресурс, който той нарече доверие към правителството.
Това провали тогава и Филип Димитров, и СДС.

Но г-н Костов и до днес твърди,че вие сте свалил първото правителство на СДС, че сте нелоялен партньор, че отключихте и сега кризата във властта по подобие на 1992-а.
Неговият подход наподобява крадеца, който казва: „Дръжте крадеца". Костов прилага стратегията на кукувицата - винаги използва чужди гнезда. Костов обича да му сервират събитията и той да ги яхва, за да получи дивиденти. Наблюдавах го в дните след падането на проф. Герджиков от поста председател на НС. Костов обиколи всички медии - доволен, щастлив, усмихнат, дори прическата си е сменил - вее се на бял кон, яхнал субектността на събитията: задава параметрите за новия премиер, реди програмата за избирането му, нарежда дори на президента... Господи!
От една страна ми бе тъжно, от друга - забавно да наблюдавам метаморфозата в него. В настоящата ситуация за Командира беше много важно да пренесе модела „1992-а" върху 2005-а - да вмени отново виновност на ДПС. Странно, обаче защо Костов не припомни кризата от 1997 г, когато насила го изкарахме на улицата да оглави протестите на хората? Защото днес този факт не му изнася.

Дори си спомням, пак в духа на кукувицата, Костов изобщо не взе участие в конституирането на декларацията за излизане от кризата при президента (Петър Стоянов) на 4 февруари, когато БСП върна мандата. Костов дойде в последния момент, когато вече бяхме приключили тежките преговори, а текстът, след продължителни редакции, беше готов. Грабна разпечатката и преди още да се разберем как да го огласим заедно, той го занесе на митинга пред храма „Св. Ал. Невски". И го обяви като свое постижение! Това е т. нар. Командир. Това е неговият модел на политическо поведение. Костов е перфиден в използването на създадените от друг кризи, за да се яви след това като субектът на промяната. Видяхте през тези дни как се промени тонът му: стана благ, дори пасторски, говореше за ценностите на живота, за целите и действията на българския народ. Радвам се, че всички успяхме да го видим, за да не забравяме истината за Костов. Освен това този път той показа и реалната граница на възможностите си, реалната си опция като политик. Костов не прецени, че България 2005-ра не е България 1992-ра или България 1997-ма. Тъжно е да наблюдаваш политик с подобна неадекватна самооценка - когато бърка желаното с реалността. Това го прави смешен. Така изглежда Костов днес: употребен и изоставен. Наистина е пагубно за един политик!

А образът на левицата как ви изглежда?
Нормално е една партия, която има такъв висок рейтинг, да иска час по-скоро да дойде на власт, дори с цената на създаването на нестабилност. И това е тяхната грешка, защото в Евангелието е казано: „Който нож вади..." Тази криза беше тест за ръководството на БСП - дали са готови да поемат управлението на страната. Защото да участваш в дестабилизирането на парламента, с параметри за сваляне на правителството, и да не предположиш, че това е моделът на 1997-ма, че евентуално пак ще бъдеш изолиран, ако не днес, то утре, или вдругиден, че отново всички може да се изправят срещу теб - това е или късогледство, или непростимо бързане! Голямото желание час по-скоро да седнеш на стола на властта те прави необективен, оптиката на реалността ти изглежда така, както ти се иска. И желаното става реално. В БСП действително вече бяха вдъхновени, че правителството ще падне и те ще направят експертен кабинет. Как щеше да стане това? Експертен кабинет е кабинет тюрлю гювеч. Това е партиен кабинет, само че мозаечен. Всеки влиза там соглед подготовката на изборите. Това е чист пазарлък -лош, деструктивен пазарлък, който работи против интересите на страната. И каква е цената за това - да свалиш едно легитимно правителство и да дойдеш ти на негово място с неясен като политическа визия субект. Много ми е странно още нещо - защо БСП се включи в акцията на т. нар. обединена опозиция и то на 4 февруари - датата, на която те абдикираха от властта? Много ли бързат? Излизат обаче и други неща, които не говорят само за бързане.

Изненада ли ви раздорът, който внесе споразумението ви сред дясната опозиция?
Не, защото при тях има разминаване на интересите, което отдавна наблюдаваме. За разлика от Костов, СДС не участваше активно в деструктивните действия. Това беше може би най-умната им тактика, естествено е те да са против правителството, но участваха в кризата, колкото да не кажат, че са изпуснали събитието. Докато симбиозата „левица-десница" и най-вече симбиозата на БСП с Костов ми е странна. И то на 4 февруари! Амнезия ли е това? Или желание е по-бързо да вземеш онова малко столче, което дава възможност да видиш как автоматично се оправят заплатите, пенсиите? Във всички случаи е наивно.

---

Продължава тук...