Родината е майка и баща,
и бъдещето на народа

Историята на кюрдския народ е богата на героични битки за независимост. През многовековната си история този народ, в името на свободата и независимостта на страната си, не се е предавал и не е прибирал меча в ножницата. За съжаление, силите са неравни и мечтата никога не е могла да бъде осъществена. Целта на всички кюрдски въстания се свежда до едно – да бъдат едновременно освободени всички покорени части на Кюрдистан.

Нека анализираме историята на кюрдите и да потърсим причините, защо този многомилионен народ, пожертвал няколко милиона човешки живота за свободата си, така и не е успял да се освободи от гнета на окупаторите, които превръщат кюрдските градове и села в руини; които се радват над труповете на нашите братя и сестри, на нашите деца и съпруги, за това, че са успели да потопят в кръв поредното кюрдско въстание.

Първата причина се състои в това, че врагът никога не е позволявал на кюрдите да се обединят. Чрез сладки обещания, лъжи и обвинения срещу кюрдските патриоти, приписвайки им служба в полза на чужди интереси, пропагандирайки мир и братство, настройвайки кюрдите един срещу друг, със зверска жестокост е потушавал всяко въстание и от позицията на победител си е присвоявал всички богатства на Кюрдистан!

Нашите предци са казвали:
Yek be,
Ciye beg be
Сам ли си,
Ще си бек.
*******************

Втората причина за неуспехите на кюрдските въстания, е множеството родове, племена, различни религиозни изповядвания, а днес, за съжаление, и многото политически партии.
Но е настанало време, когато кюрдите следва да се обединят в един юмрук, да загърбят противоречията си и да издигнат своя флаг сред флаговете на държавите по света. Чуйте моят призив:
Не позволявайте всички усилия по този път да се окажат отново без резултат!

Връщайки се към причините за неуспехите на кюрдските въстания, трябва да се отбележи, че врагът така и не е успявал да отнеме на кюрдите стремежът им към свобода и независимост; въпреки пораженията кюрдският народ винаги е намирал в себе си сили и с още по-голям ентусиазъм е започвал нови въстания. Имената на кюрдските патриоти, които като земетресение са карали да се тресат вражеските станове, всявайки сред тях ужас, е невъзможно да се изброят. Няма да стигне времето, за да бъдат изброени всички герои, но искам да спомена един от тях – великият и легендарен кюрдски генерал Молла Мустафа Барзани, човек, посветил целия си живот в служба на народа си. За този велик кюрд, гений, за неговият живот и борба в името на народа, са написани много книги, статии, доклади. Името му е записано със златни букви в историята на кюрдския народ!

Величието на водача се състои в това, че сред сложните перипетии и събития успява да намери верния за народа си път. Водачът, който не само намира верния път, но превръща народа от използван в събитията в главен герой на действията, се превръща в пример и печели признанието на своя народ, превръщайки се в негов лидер. Един от тези велики лидери е и безсмъртния Молла Мустафа Барзани.

Да се позовем на пример от живота на този велик човек. След като враговете унищожават кюрдската Мехабадска република през 1947 година, Молла Мустафа Барзани с отряда си от 500 бойци пешмерга си пробива път към границата със СССР и въпреки всички усилия, които иракските гранични войски полагат, за да ги зловят, преминава в Съветския съюз. През 11-те години, когато живее в СССР, Мустафа Барзани успява да запознае света с кюрдския проблем, да закупи оръжие, да подготви бойци за предстоящата битка с режима на партията БААС, управляваща в Ирак. Действията му принуждават властите в Ирак през 1974 година да признаят кюрдската автономия.

Дейността на Молла Мустафа Барзани става фундамента, върху който днес кюрдският народ, воден от сина му Масуд Барзани, се е изправил на прага на създаването на независима държава. Както казват нашите предци:
Mala zeran xirab dibe,
Mala meran xirab nabe!
Дом, граден върху злато се руши.
Домът, граден от мъже – не.
************************
Достойният син изпълнява мечтите на баща си.
Не са необходими коментари по отношение на целта, ръководила великия лидер, която синът му се е заел да постигне, като обяви провеждането на 25 септември на референдум за независимостта на Кюрдистан. Референдум, който ще позволи на този мъжествен и войнствен народ да излезе от оковите на 100-годишното робство.

Масуд Барзани, поемайки делото на своя баща, се превръща в признат и уважаван лидер на кюрдите в цял свят. Човек, с когото държавите по света решават проблемите на кюрдския народ и бъдещето на Близкия Изток.

Ако днес не се обединим и не гласуваме единодушно за независимостта на Кюрдистан, за свободата на кюрдския народ, смятайте, че до края на дните си ще останем предатели за народа и помощници на враговете му. Ще покрием имената си с позор и безчестие. После колкото и да се опитваме да отмием съвестта си, ще бъдем позорни петна в очите на децата си, майките си, в очите на майките на нашите шахиди и в очите на останалите народи!

Скъпи читатели,
Позволете ми като аксакал да изразя своето мнение и да ви дам няколко съвета:
- Първо. Човек, който гласува на референдума с „ДА“ за независимостта на Кюрдистан, ще бъде най-щастливият човек в света!
- Второ. Всеки човек, който застане пред урните за гласуване, нека запише: „Аз Хасо син на Бедой, на 25 септември 2017 г. в град Хавлер (Ербил), се присъединявам към референдума за независимостта на Кюрдистан и гласувах „ДА“. Моят номер е 777"
След това, нека се прибере у дома, да събере семейството си, приятелите и роднините си, и да заяви:
- Слава на Бог, днес се излекува нашата многовековна рана, днес страната ни стана независима държава!
После нека се изправи и да съобщи на целия свят:
- Ето номерът на моята бюлетина, историята и потомците ще кажат благодаря за моя избор!

Съветвам всеки от вас да пази номера на бюлетината си като зеницата на окото си. Сигурен съм, че след 100 години ще бъдат съобщени имената на онези, които са запазили бюлетините си от референдума от 2017 година. И когато ги покажете, като подарък за стогодишнината от съществуването на кюрдската държавност, ще бъдете удостоени с особената почит и уважение на целия кюрдски народ!
Скъпи мои, поздравявам ви с този велик ден!

Ахмед Апиев
Член на Съюза на писателите на Азербайджан
24.08.2017 г.

Превод Анар Барие Бала
(Зердеште Кал)