ЕС предложи на някои от 6-те балкански държави, които се надяват да се присъединят към блока, перспективата да станат нови членове през 2025г., но ги предупреди, че все още има много пречки за преодоляване.

Пътната карта на Европейската комисия за региона, представена по-рано този месец, гласи, че страните трябва да изкоренят проблемите с корупцията и върховенството на закона, както и да уредят серията от назряващи териториални спорове.

„Вратата на ЕС е отворена за по-нататъшни присъединявания, само тогава, когато отделните страни са изпълнили критериите”, се съобщава в плана.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер ще започне обиколка на региона в неделя, за да обсъди новата стратегия, в която се подчертава „изпълнението на фундаменталните реформи и добросъседските отношения”.

Черна гора и Сърбия са първите в списъка за присъединяване, заедно с Албания, Босна, Косово и Република Македония, които се подреждат след тях, но всички те стават нетърпеливи, след като ЕС постави разширяването на съюза в режим на задържане преди 4 години.

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че шансът Сърбия да се присъедини към ЕС до 2025 г. е „много важен като стимул за сръбските граждани”.

Той обаче предупреди, че трябва да бъдат взети „трудни решения” на нерешените въпроси в страната – на първо място спорът на Сърбия с Косово.

Сърбия отказва да признае своята бивша провинция, откакто тя обяви независимост преди десетилетие.

"Топка в нашето поле”

Черна гора има основание да бъде удовлетворена от стратегията на ЕС, каза министър-председателят Душко Маркович. Европейското движение Черна гора определи, че е „обезсърчително”, че планът за 2025 г. се счита за „изключително амбициозна” перспектива.

Юнкер предупреди Сърбия и Черна гора за прекаленото „вълнение”, като каза, че 2025 г. „е индикативна дата, дата за насърчаване, така че обезпокоените хора да могат да тръгнат по пътя си”.

Крайният срок за останалите балкански страни е по-малко ясен.

Албания, кандидат от 2014 г., се надява да започне преговори с Брюксел тази година и е готова да ускори реформите, за да настигне останалите, каза министър-председателят Еди Рама.

„Искаме да постигнем по-бърз напредък и защо да не се присъединим към ЕС по същото време”, както и Сърбия, допълни Рама.

Албанският политически анализатор Лютви Дервиши предупреди, че присъединяването към ЕС „е национално желание, но не е лотария”.

„Топката е в нашето поле”, коментира още Дервиши пред АФП, като се позовава на темповете на реформа, особено в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, разглеждана от ЕС като приоритет за Албания.

"Заключена в чакалнята"

Македония, която кандидатства за членство в ЕС от 2005 г., ще трябва да разреши 25-годишен спор с Гърция за името си.

Атина, която може да блокира членството на Македония в ЕС, твърди, че използването на името предполага, че Скопие има териториални претенции към историческия северен регион на Гърция.

Македония обаче наскоро отбеляза значителен напредък и ЕС заяви, че е „много уверен”, че спорът ще бъде разрешен преди юли.

Премиерът Зоран Заев похвали новия план на ЕС, като заяви, че „според тази стратегия Македония е на прав път”.

Той добави, че това ще даде мотивация „да работим и настигнем Сърбия и Черна гора, които вече преговарят” с ЕС.


Въпреки това македонският външен министър Никола Димитров заяви по-рано този месец, че е трудно страните да продължат да се движат в правилната посока, ако са „заключени в чакалнята”.

В Босна, която кандидатства за членство през 2016 г., мюсюлманският лидер Бакир Изетбеговия заяви, че е уверен, че „можем да настигнем онези, които са по-напред по пътя за ЕС”.

Но страната ще трябва да се справи с продължаващото напрежение с босненските сърби, включително и с техния лидер Милорад Додик, който редовно заплашва с отцепване.

Косово беше страната най-разочарована от стратегията на ЕС.

Медиите в столицата Прищина посочиха, че вместо да използват термини като „присъединяване” и „статут на кандидатки”, използвани за други страни, в документът пише, че Косово може да „напредне по европейския път”, когато „обстоятелствата позволят”.

Пет от 28-те държави-членки на ЕС все още не признават независимостта на Косово, а президентът Хашим Тачи ги обвини „в липсата на изключителна позиция за Косово” в новия план.

„Косово няма да потъне в отчаяние”, добави Тачи. /БГНЕС

-------------

Катарина Шубашич, АФП.