Продължение…

---

Втората аномалия е уникалният процент загуби при производството и преноса на електроенергия. Вместо да намалява, в България той непрекъснато расте. Ако преди 10 години - през 1994 г., той е бил 24,2%, през 2002 г. е достигнал почти 30% - пропорция, близо два пъти надвишаваща тази във всяка друга европейска страна.
Все още остава факт и изключително големият размер на резерва. Според различните оценки той варира между 46 и 70% - това означава, че ако България употребява 6500 мегавата ток, тя може да произвежда между 9500 и 11 000 мегавата.

И тъй като енергийната система остава слабо засегната от пазарните принципи, много от използваните български електроцентрали работят далече под своя нормален капацитет и съответно произвеждат електроенергия по по-неефективен и скъп начин.
Ако България постигне ефективността на Италия например, тя ще има нужда от 10 пъти по-малко енергийни мощности от онези, с които разполага, казва Георги Ганев. Едно от неговите забавни изчисления показва, че ако се замени българската енергийна система с италианската и дойдат 8 милиона италианци с технологията си, те биха произвели брутен вътрешен продукт за 18 милиарда евро на година с около 800 мегавата ток.
Освен това се спекулира и с прогнозите за потреблението. Различните сметки на експертите сочат най-различни данни и се цитират избирателно, според това каква теза трябва да докажат. Прогнозата на НЕК е за ръст от 1,4 до 1,6% на година в периода от 2005 до 2010 г. Това означава увеличаване на потреблението с около 7,5% до края на това десетилетие.

Предвижданията на Европейския съюз обаче са, че електропотреблението на България ще нарастне с 8,65% едва през 2030 г. Сега защитниците на ядрената енергетика в България предпоставят, че закриването на двата реактора трябва да бъде компенсирано с нова ядрена мощност. Това обаче може и да се окаже напълно излишно, ако се спази националната програма за изграждане на възобновяеми енергийни източници, която е договорена с ЕС. Тя залага създаването до 2010 г. на множество източници с обща мощност 1606 мегавата.
Една от причините, поради които българите вярват, че трябва да запазят по-голям производствен капацитет, е националната амбиция страната да бъде един от основните производители и износители на ток на Балканите. Според проучване на Алфа Рисърч от ноември 2003 г. 53% от противниците на затварянето на Трети и Четвърти блок са мотивирани от страха, че България ще загуби силните си позиции на международния енергиен пазар.

Тази идея е поддържана от чести изявления на политици и експерти за регионалните нужди и пазари на електроенергия.
Залогът е един регионален пазар от 13 млрд. киловатчаса годишно, обяснява Йордан Георгиев, директор на дирекция в Министерството на енергетиката на дискусионен форум в защита на Трети и Четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. Неговият началник, министърът на енергетиката Милко Ковачев, също често твърди пред медиите, че закриването на втората двойка стари реактори в ядрената централа ще засегне износа на електричество за съседни страни.

Повечето от съседните страни имат съвсем различни планове за своята енергетика, от това да внасят големи количества електричество от България. Според проекта “Син поток” в Турция енергийните нужди на държавата ще се задоволяват с газ, който е по-евтин. В момента се правят няколко газови централи с мощност 1000-1500 мегавата. Турция не е изоставила и идеята си за собствена атомна централа.
Тенденцията потребностите на Турция от електроенергия да намаляват може и да се обърне, но това, което България няма как да преодолее на турския пазар, са конкурентните оферти, които идват от Изток - от Русия и бившите съветски републики. Те са смазващи в сравнение с цената, която България може да предложи.

И по-малките потребители на Балканите имат намерения, които не са свързани с България. Албания вече започна постепенно да увеличава собственото си производство, активно подкрепяна от Световната банка и други международни организации.
Румъния строи своя атомна централа и вече започна да изнася електроенергия в региона - обстоятелство, което недоволството на България не може да промени.
Сърбия също е обявила желание да възстанови координационното звено за търговия с електроенергия на полуострова, което не работи от началото на войната. - Износът за Гърция, потенциално, е свързан със спецификите на гръцкото и българското потребление. В смисъл, че Гърция има максимум на потреблението през лятото (заради климатиците), докато при нас потреблението през лятото е много малко. Ние с Гърция можем да си правим сезонен обмен, но това не значи, че балансът за износа може да е положителен. От друга страна, при либерализацията на пазара износът от България ще зависи и от това, доколко са конкурентоспособни нашите производители в сравнение с други извън страната. Със затварянето на блоковете не губим шанса да изнасяме. Възможността за износ зависи от нашата конкурентоспособност в условията на отворен пазар.

Либерализацията на пазара е също едно от обстоятелствата, които не се отчитат в спора за двата блока на АЕЦ Козлодуй. В България тя започна под натиска на ЕС през 2002 г. и първите й четири етапа засягат само вътрешната либерализация. На 1 януари 2007 г. обаче трябва да настъпи пълното либерализиране. Това ще означава, че всеки външен производител ще може да конкурира българските и да стъпи на пазара, стига да предлага конкурентна цена. В Европа вече има натрупан опит и основните последствия от тази стъпка са две: значително намаляване на цената на електроенергията и отпадане на неконкурентните производствени мощности. Но може би най-важната новина, която отварянето на пазара донася, е, че концепцията за самозадоволяване на нуждите от електроенергия е отживелица. България изнася 2% от крайната енергия, а внася 70% от първичната (течни горива, въглища, газ).

На практика ситуацията в българската енергетика е доста различна от онази картина, която защитниците на ядрената енергетика са успели да затвърдят в представите на обществото, защитавайки АЕЦ Козлодуй. Това обяснява и позицията на Европейския съюз, която често тук е тълкувана като инатене.
по материал от БлуЛинк - информационна мрежа