Повечето българи на възраст над 25 години имат доста ярки спомени от зимните вечери в периода на Лукановото правителство. Около четири и половина се стъмваше и точно в пет започваше онова, което иронично бе наричано “дискотеката” - токът на една трета от кварталите угасваше. Появяваше се два часа по-късно: от седем до осем.
Днес малко от потърпевшите са наясно по каква причина са прекарали част от живота си извън модерния свят. Повечето от тях биха се учудили да научат, че през годините на режим енергийната система на България е била в състояние да произведе горе-долу толкова ток, колкото и в момента. Че след 1990 г. българската ядрена централа работи с между 50 и 65% от мощността си.

Истинската причина за катастрофата от средата на 80-те и началото на 90-те е, че българската енергийна система е един от мегаломанските продукти на българо-съветската дружба, част от нещо като римейк на “големия скок на Мао”, но на българска почва по руска рецепта. Подобно на повечето комунистически проекти тя е мащабна, неефективна и съвършено несъобразена с концепцията “защита на потребителите”.

През 90-те България придобива такова свръхпроизводство на електроенергия, че резервът й достига 27-30%, докато обичайно той следва да е около 14-15%. Въпреки излишъците от мощности и липсата на желаещи да купуват български ток ред аномалии на енергийната система довеждат до поредица от енергийни кризи, които оставят страната на тъмно.
Много от тези аномалии са факт и сега. Първата от тях е изключителната неефективност на потреблението в страната. Според различните данни тя надвишава между осем и десет пъти нивата в европейските страни и САЩ, около седем пъти унгарските показатели и дори два пъти - румънските. Образно казано, това означава, че българинът използва 10 пъти повече ток, за да си свари например яйце, в сравнение с германеца.

---

Продължава тук…