Адвокат Тодор Касабов е управляващ съдружник в АК "Варнев, Касабов и партньори" - Варна. Завършил е Висшия институт на МВР - Симеоново, със специалности право и борба с престъпността. През 1994 -1998 г. работи като следовател в Окръжната следствена служба - Варна. Оттогава досега работи като адвокат във Варненската адвокатска колегия. Автор е на книгата "Кръгът на Анархазис", представляваща остра критика към съдебната система в България. Предстои издаване и на новата му книга, спечелила през 2008 г. конкурс за неиздавана Нова българска фантастика. Адвокат Касабов има присъди срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, където той и колегите му от кантората водят десетки дела за нарушения на правата на човека. Касабов е един от тримата защитници на Георги Цветанов по делото за убийството на студентката Радостина Евтимова.

- Искам да започна интервюто с въпроса вярвате ли в невинността на Георги Цветанов?
- Мога да кажа, че селективното и едностранчиво разследване не успя да ме убеди във виновността му.

- Защо защитата не пробва да прокара тезата за по-леко действащия закон към момента на извършване на престъплението и да поиска съкратено съдебно следствие?
- Съкратеното следствие изисква признаване на фактите, описани в обвинителния акт, а Георги никога не е намеквал да е извършил дори и част от това, за което е обвинен. А чисто в юридически план - ако някой твърди, че това е възможно: първо, явно не е прочел докрай НПК. Изрично в преходните и заключителните разпоредби в параграф 65 е указано, че съкратената процедура е приложима само за дела, които вече са започнали по този ред. А по време на измененията в закона делото на Георги се намираше още в досъдебната фаза. И, второ, всеки уважаващ себе си юрист знае, че принципът за приложение на по-благоприятния закон, облагодетелстващ дееца, е приложим само по отношения на изменения, засягащи материалния закон, а в случая промяната бе извършена в процесуален закон.

- Има ли нарушения на процесуалните права на Цветанов и какви са те според Вас?
- Процесуалните права на обвиняемите са последното нещо, за което някой има грижата у нас. Георги не е изключение. Вече имах повода да кажа, че разследването е тенденциозно и немарливо. Сами видяхте, че първият човек, влязъл при убитата Радостина, въобще не е установен, нито пък е търсен. Други двама, които са влизали при трупа, са били установени, но не и разпитвани. 7 месеца никой не намери за нужно да провери коя кръвна група е Георги. Това стана ясно чак след като съдът разпореди такова изследване. В обвинителния акт се интерпретира скайп разговор, а никой не си е направил труда да провери лаптопа на Радостина, дали наистина съдържа такива данни в хронологията. Съдът разпореди и такава проверка. На никого не му и хрумна да изиска разпечатка от мобилните телефони на жертвата. Единствената разпечатка в делото е тази на Георги. Пропуските при аутопсията - визирам липсата на отливки от раневите канали, липсата на установяване на точния час на смъртта, заради неизмерването на температурата на трупа и на околната среда, липсата на снимки при аутопсията. Всичко това, каквото и да казват лекарите, за да прикрият пропуските си, са задължителни неща. Има визирани международни изисквания, кое и как трябва да се направи при аутопсия. Тези пропуски пречат съществено за ефективно упражняване правото на защита. Мога да продължа безкрайно...

- Не смятате ли, че защитната теза на Георги е тип "затворническа", т.е. подсказана от някой съкилийник?
- Не, защо? Факт е, че има данни в подкрепа на твърдяното от Георги. А смятаме, че ще се установят и други.

- Бавите ли умишлено процеса?
- Категорично не, какво бихме спечелили от това? Несъгласието ни за даване ход на процеса бе принципно. Имаше и продължава да има доказателства, с които не сме запознати, което противоречи на принципа на състезателност. Това, че не ни е предоставена цялата информация по делото и ни е отказан достъп до нея, е абсурдно. В много страни, изповядващи англосаксонската правна система, скриването на доказателство от защитата води до изключването му от доказателствения материал или дори до прекратяване на делото. Разбирате, че в тази ситуация, при наличието на информация, която не ни е известна, не е нормално да се работи, най-малкото защото бихме могли да даваме грешни съвети на клиента си. Така че става въпрос за прнципна позиция, а не за тактически ход.

- Има ли шанс да "разклатите" непоклатимите според прокуратурата доказателства?
- Няма нищо невъзможно. Разбира се, задачата не е никак лека, особено като се има предвид факторът обществено мнение, което е нормално да е на страната на жертвата. Животът е шарен, нещата не са само черни или само бели. Принизяването на случая до аспекта жертва - убиец е прекалено елементарен подход, който се използва за прикриване на истинските, константни проблеми при разследването на тежките криминални престъпления въобще. От тази гледна точка и на фона на трагедията, която преживяват близките и роднините и на двете засегнати страни, търсенето на евтини сензации и пиари не е нищо друго освен прозаична демагогия.

- Знам, че няма как да коментирате подробности от защитата на клиента си, тъй като още не е дал обяснения пред съда. Дали обаче в разговор с Вас той не е споделил какво точно се е случило във фаталната нощ?
- В най-общи линии това, което вече е общоизвестно.

- Ако приемем тезата, че е имало трето лице, доколкото може да се предположи, и смятате ли, че това вероятно е живеещ в блока? Може би турските и арабските студенти, в която насока бяха въпросите на адв. Илиян Василев?
- По такава версия въобще не е работено и затова не следва да се изключва напълно. Ако обаче приемем, че убиецът не е психопат, този, който е извършил подобно жестоко престъпление и всички последвали убийството действия, трябва да е имал много, много сериозен мотив. И този мотив трябва да е прекалено личен.
Изнасилването като мотив за убийство се вписва принципно за всяко лице, познато или непознато на жертвата. Затова и прокуратурата го прикачи буквално в последния момент, преди да внесе обвинителния акт. Но извършването на по-тежко престъпление, за да се прикрие по-леко, не ми изглежда никак добра идея. И дори да допуснем, че тя е хрумнала на Георги, то как тогава да си обясним, че в стремежа си да прикрива участието си е занесъл цяла чанта улики в дома си.

- Ще бъде ли оправдан Георги Цветанов?
- Това не е толкова важно. Шокирах ли Ви? Да, не е важно дали ще бъде оправдан или осъден. По-важно е да не бъде осъден, без да е виновен, защото тогава истинският виновник би останал ненаказан и може да убие отново. А никой не би искал това да се случи.

- Ако съдът го намери за виновен, ще приемете ли, че това може би е истината по случая?
- Истината по случая може и никога да не излезе на бял свят независимо от присъдата на съда. И това е така, защото пропуските, които са направени при разследването, в голяма част за съжаление са непоправими.
Вярвах, че и двете пряко засегнати страни по случая имат интерес да се стигне до истината, но вероятно съм грешал. Не включвам прокурора в уравнението. Той си има задача и тя е да поддържа обвинението. Но смятам, че в интерес на всички останали бе да разровим колкото се може по-надълбоко, да стигнем докрай, да изчистим всякакви други възможности. Но това засега не се прави. Всъщност случайно или преднамерено се прави точно обратното. По всички възможни начини се блокира всяка следа, всеки опит да се достигне до информация, която би могла да доведе до извод, различен от този, че Георги е убиец. Така е по-лесно и по-удобно, но не е справедливо.
Стоян Николов/ в-к “Черно море”, 9 октомври 2009г.