- Г-н Кашъмов, миналата седмица стана ясно, че за 2008 година МВР е направило 330 хиляди разпечатки на мобилни телефони и интернет трафици. Как ви се струва тази цифра?
- Доколкото разбрах общата статистика е, че тези 330 хил. разпечатки са правени на 40 хиляди души.

- Точно така.
- Първото нещо, което трябва да е ясно е, че зад тази цифра се крият много повече хора. Защото на 40 хиляди души са направени разпечатки. А всеки един от тях е говорил с много хора.

- Тоест, потърпевшите, така да ги наречем, са много повече?
- Да, точно така, засегнати са много по-голям численост. Цифрата наистина е много стряскаща. През 2000 година беше изнесена информация, че са използвани 10 хиляди Специални разузнавателни средства (СРС) за година, което тогава стресна обществеността. А сега говорим за много по-голяма цифра, което на практика намеква, че ние живеем в полицейска държава, заради което възникват много допълнителни въпроси. За какво е била използвана тази информация, ако е била използвана? Някой прави ли доклади, анализира ли тези въпроси, контролира ли?

По-голяма част от тези данни се оказва, че са били събирани без разрешение на съд. Разбираме постфактум, че преди да стане дебатът за Закона за електронните съобщения, МВР е смятало, че може тези разпечатки да се получават без разрешение на съд. Категорично съм против такова мислено, защото правилото разрешенията да минават през съд е записано в НПК. Става така, че ние получаваме някакви данни, но ние не получаваме аналитичните данни – каква е ефективността от тези разпечатки, колко случаи на злоупотреби има, какво се разбира под злоупотреба? Защото от МВР ни уверяват, че не е имало злоупотреби, но какво е злоупотреба? Защото, според мен, злоупотреба е именно, когато разпечатката е взета без санкция на съд.

- След като е нямало съдебно разрешение за повечето разпечатки, това не значи ли, че те по никакъв начин не са били годни доказателства, не са използвани по досъдебни производства?
- Няма никакъв спор по този въпрос. Тогава възниква въпросът каква е ползата от тази информация. Защото такива изказвания от типа: “Това е много полезно” и субективна оценка, не могат да бъдат допускани. Това какво е полезно за работата на МВР се определя от закона, а законът казва, че те трябва да събират данни и информация, за да могат да разследват престъпления. С други думи всяко целенасочено събиране на информация голяма част, от която не се ползва за разкриване на престъпления, поставя тежки и сериозни въпроси. Ако информацията се събира за друго, освен за разкриване на престъпления… значи, че се изправяме пред проблем на системата. А именно, че една цяла институция не разбира ролята си в демократичния живот.

- Тези цифри бяха оповестени от членове на вътрешната комисия, самият министър Миков отрече те да са верни. Каква е практиката в другите европейски страни – изнасят ли се такива данни и цифри, има ли отчетност за използването на такива способи?
- Трябва да е ясно, че не може да бъде никаква тайна броят на използваните разпечатки, статистическата цифра за използването на СРС-та, включително анализите. Това са данни, които не могат да бъдат никаква тайна. За съжаление в България това не е така. През 2001 година Главна прокуратура отказа на Български хелзински комитет информация за статистиката за СРС-та. Така и не получихме този доклад за злоупотребите със СРС-та, заради което Програма “Достъп до информация” заведе дело.

Миналата година също имаше подобен дебат, в който стана ясно, че много нисък процент от използваните СРС-та са послужили за събиране на доказателства по наказателни дела. Оказа се, че в България тази информация е спорадична, случайно съобщена на медиите, а тя би трябвало да бъде публично известна, обект на един публичен контрол. Би трябвало българският гражданин да може да прецени много ли са използваните СРС-та в сравнение с други страни, например.

- Имат ли вина медиите, че не изискват настоятелно, такава информация да им се предоставя?
- За вина не бих говорил. Но ми се иска да окуража медиите да искат такава информация. Законът за достъп до обществена информация все по-често се ползва и той е силно оръжие в тази борба. В този смисъл, да, има какво да се желае. Не бива да забравяме, че миналата година заради непрестанните питания МВР най-сетне изнесе информация за това, колко служители има в министерството. Защото ние бяхме единствената страна-членка, в която не се знаеше колко полицаи има.

- Как бихте коментирали случилото се в парламентарната транспортна комисия, където беше направен опит да се прокарат промените в Закона за електронните съобщения, поискани от МВР?
- Този проектозакон е допуснат в Народното събрание в нарушение на два текста от правилника на парламента. Едното от тези нарушения е наистина тежко. След като един текст е бил отхвърлен от народните представители, той не може да бъде внесен отново без съществени изменения и то на следващата парламентарна сесия. А този правилник е основан на Конституцията. Затова не знам как по друг начин да коментирам случилото се. Срамота е, че през 2009 година се случват такива неща.

- Губи ли доверие МВР с начина, по който се опита да прокара отново тези промени?
- В една демократична страна не може МВР да спечели доверие като предлага да подложи гражданите на тотално наблюдение, твърдейки, че по този начин ще се бори по-добре с престъпността. Нито едно от двете неща не е вярно.

- Ще успеят ли опитите за промяна на закона?
- Аз смятам, че народните представители вече разбраха в следствие на дебатите по тази тема, че няма нито една страна в ЕС, която позволява такъв тип достъп до трафични данни и телефонни разпечатки. Същото това беше потвърдено и от Върховния административен съд. Оттук нататък коментарът е ясен – имаме неуважение към институциите, към правните актове от най-висш ранг.

- Неуважение от чия страна?
- От някаква малцинствена група депутати, които са си позволили да внесат този текст на всяка цена. Те не уважават правилата на самото Народно събрание и на Конституцията. Оказва се, че изпълнителната власт се отнася пренебрежително към законодателната и съдебната власт, като ги атакува и двете. Законодателната – заради това, че току що е приела закон, който поставя някакви граници на следенето, а съдебната – защото тя щяла да забави процеса на борба с престъпността.

Галина Гиргинова
Vsekiden.com