- Г-н Кашъмов, днес бяха приети окончателните промени в Закона за електронните съобщения, които регламентират следенето в интернет. Програма “Достъп до информация” активно участваше в дебатите “за” и “против” следенето. Доволни ли сте от това, което гласуваха народните представители в крайна сметка?
- Това беше много важна победа и не трябва да се забравя, че до последно имаше “агенти” на МВР сред народните представители. Имаше опит водещата комисия – по транспорт и съобщения, да внесе лоши и проблематични текстове, но всичко това се изчисти в парламентарна зала днес.

Депутатите този път се съобразиха с всичко, което казва Върховният административен съд в решението си за отмяна на спорните текстове в Наредба 40, въпреки всички опити за обратното. Беше прието интернет доставчиците и мобилните оператори да пазят данни с цел разкриване на тежки и компютърни престъпления. Тези данни могат да бъдат използвани по реда и при условията на Закона за специалните разузнавателни средства и НПК.

- Това значи със заповед на съдия?
- Точно така, с разрешение на съдия по реда на ЗСРС и освен това по реда на НПК – само, когато е образувано наказателно производство. Разбира се, трябва да имаме едно на ум, докато не видим черно на бяло текстовете, но поне от това, което чух в залата, всички неща, за които алармирахме бяха приети.

- Нека да ги припомним…
- Първо, въвежда се условието за следене само при тежки и компютърни престъпления, второ въвежда се 12-месечен срок за съхраняване на данни, а не както искаха срокът да е 24 месеца. Трето, премахва се възможността по искане на компетентните органи данните да не се унищожават след изтичане на законовия срок и четвърто, отпадна възможността по Закона на МВР и с разни наредби, те да си решават кога да използват тези данни.

- Промените са в съответствие с Европейска директива 24 от 2006 година, тя предизвика доста спорове дали да бъде приета в някои от страните. Чуха се гласове, че тя нарушава неприкосновеността на личните данни. Защо тук нямаше такъв широк дебат?
- Нашето общество има още път, който да извървява. Радвам се, че все пак се разрази дебат по темата дали МВР трябва да има “пасивен” и неограничен достъп до тези данни – тоест механичен достъп.

Истинският проблем остава, заради това, че срокът за съхранението на трафичните данни е много дълъг. Тоест няма гаранции какво ще се прави с тези данни. Особено притеснително е това, че разследващи журналисти ще могат да бъдат следени с кого контактуват и това може да повлияе зле от гледна точка на разкриването на техните източници.

- Можем ли да кажем, че възможността за злоупотреба с тези данни са сведени до минимум?
- Да, намалели са, но не до възможния минимум. Но много се радвам, че успяхме да покажем, че има някаква нормална демокрация.
Галина Гиргинова
Vsekiden.com