Пука ли му на г-н Първанов за България? Това е първия важен въпрос, който си задавам в деня, в който той учреди нещо… Вие си отговорете сами на въпроса. Аз ще кажа какво мисля.

Ще започна с тъжна констатация. У нас трайно се налага лоша тенденция - политиците да не харесват демократичната конкуренция, да не харесват избирателите, не харесват решаването на проблеми. Тя води до друга това те да харесват самоцелната власт! Тази, при която “ПОЛИТИКА=ВЛАСТ”. И затова много мразят да си отиват от мандат и да бъдат в опозиция. Тъжно е, но такива очевидно са и вижданията на настоящия президент г-н Първанов.

В деня, в който Народното събрание прие на първо четене бюджета за страната за 2011 г., тоест най-важният документ, който ще определя развитието ни в следващата година, г-н президентът си позволи да занимава нацията с бъдещата си партия. Това е ясен знак, че за г-н Първанов е по-важно, не какви ще бъдат сметките на държавата през следващата година (ако го интересуваше това, той би търсил варианти да помага и влияе положитено на правителството по този въпрос), а да заяви себе си като “алтернатива”.

Третият мандат на Първанов

Заявката за съществуване на АБВ значи само едно нещо - когато това образувание се яви на избори, те ще бъдат “за и против” трети мандат на Георги Първанов. Това ни казва заявката, че новото сдружение ще бъде “алтернатива на настоящото управление”. Всяко “гражданско сдружение”, което стартира с амбицията да бъде алтернатива на политическа партия, всъщност е “лъжеграждански”, квази-политически субект. И ако попитате, “А с ГЕРБ не беше ли така?”, всъщност задавате точния въпрос. ГЕРБ също стартира като “лъжегражданско сдружение”…

Тук мога само да кажа, че се чудя, защо хората, които искат да влязат в политиката винаги започват с лъжа, като упорито твърдят, че създават граждански сдружения! Липса на кураж ли е, или просто политическа свенливост, да не си признаваш, че искаш да правиш политическа партия?

Какво значи “българско възраждане”?

Аз винаги съм уважавал българската левица, социалдемокрацията и социалистическата визия за света, въпреки, че не ги споделям изобщо. Хич! Мога да си позволя да кажа, че когато един политик, израстнал в бившата БКП, сътрудничил на комунистическите тайни служби и направил кариера през прехода, говори за “българско възраждане” той си представя само едно нещо - не модерно социалистическо общество, а извадена от нафталина социално политическа реалност - такава, каквато те познават от късния български комунизъм. Такава политическа реалност, при която “възраждане” звучи като “възродителен процес”.

Има ли г-н Първанов шансове за успех?

Вероятно “Да”. Защото политическият му “противник” премиерът Борисов в същия ден демонстрира неуважение към парламента, не присъства на заседанието, на което бе разглеждан “Бюджет 2011?, а малко по-рано бе изразил публично носталгията си към комунистическия режим на Тодор Живков и към времената на БКП и комунистическия режим. Тоест към същите ценности, които споделя и г-н Първанов.

И накрая ще завърша с отговор на поканата на стария социалист Любен Корнезов към г-н Първанов да се върне в БСП като редови социалист. За съжаление няма да стане г-н Корнезов. Да бъде “редови” е всичко, което г-н Първанов не иска. /avramov.com