На теория партиите АБВ и ДСБ трябва да са с противоположни политически позиции. Едната е лява, а другата е дясна. На практика и двете формации подкрепиха правителството на Борисов и се сдобиха със свои министри в кабинета. Така станаха част от мнозинството в парламента след изборите.

Има и още прилики. Към днешна дата АБВ и ДСБ вече са опозиция, след като и двете формации оттеглиха подкрепата си за правителството. ДСБ го направи в края на миналата година, а АБВ – току що.

До тук за приликите – важни са разликите. Калфин подаде оставка като социален министър едновременно с новината, че АБВ сваля подкрепата си за кабинета. Така и трябва, това е логично политическо действие и поведение.

ДСБ декларира, че минава в опозиция и снема подкрепата си за правителството преди половин година, но техния човек Петър Москов все още е здравен министър. Това е нелогично политическо поведение. Хем си опозиция, хем имаш министър.

Този парадокс бе широко дебатиран преди време, но днес може да бъде погледнат от нов ъгъл. А той показва, че Радан Кънев няма и няма и да има тежест на истински лидер в ДСБ. Няма и как, след като тази политическа формация е под сянката на Иван Костов. Това си личи особено по безпринципните политически действия – опозиция с министър.

В АБВ Първанов явно държи здраво нещата. Резултатът е, че не се излагат като ДСБ, Кънев и Москов. Но пък от друга страна, те са изчерпали лимита си за излагации със самото присъствие на Румен Петков в партията.

Даниел Русинов