Спомням си как преди няколко месеца, когато от ЕС за пореден път (как ли не се изтощиха тези хора?!?) ни призоваха да си приведем в ред съдебната система, у нас взехме, че погнахме футболните съдии. Ние ли ги криво разбрахме европейците, те ли недостатъчно добре обясниха, какво точно имат предвид – нека всеки подири отговора на този въпрос сам за себе си.

Отколе западните ни партньори ни намекват още, че не би било зле люде, злоупотребявали с власт и облагодетелствали се чрез нея, да се окажат най-сетне зад решетките, независимо какви постове са заемали в миналото. За същото настоява и самото българско общество, между другото, ако можем да вярваме на социологическите сондажи.

Вместо това, напоследък сума ти народ се юрна в точно обратната посока – от арестите или перспективата да попаднат там по пътя си към затворите – директно към властта, в конкретния случай към Парламента.

Първи, както е широко известно, такъв анонс отправи единият от не по-малко широко известните “братя” Галеви, за които все по-често забравяме, че всъщност не са никакви братя, за разлика от фамозните “Батко и Братко”, например, или пък от Маргините. Последваха го други двама – вече истински роднини – варненските общински съветници Данови. Дали този екзотичен почин ще се задълбочи и ще се превърне в тенденция? Дали пък утре няма да научим, че и вече споменатите Маргини, например, са решили да издигнат кандидатурите си? Или пък Ванко 1 – той би могъл да влезе направо с летящ старт в кампанията, защото и без друго е вече волна птичка, да му е жива и здрава “героичната” и “принципна” Татяна Дончева.

Започвам да се питам също така, дали вместо учредяването на 31 мажоритарни избирателни окръга, законотворците ни не трябваше да се замислят за обособяване на специална парламентарна квота, която да бъде попълвана тъкмо от хора с повдигнати обвинения, част от които са “на топло” и всички които много искат да се промушат през някаква вратичка, за да си осигурят по-безметежно бъдеще. Така нещата поне щяха да изглеждат някак си по-регулирани.

Питам се освен това, дали вместо да усложняват допълнително избирателната ни система чрез вмъкването на прословутия псевдомажоритарен елемент в нея, нямаше да бъде по-разумно, ако юнаците от легислатурата се бяха поне напънали, за да отстранят някои вече съществуващи дефекти в нея. Именно като този, който дава възможност на кандидат-пандизчии, ей така, като на шега, да осъмват в ролята на кандидат-депутати, които – поне временно – никой и с пръст не може да бутне.

От друга страна обаче, можем ли да имаме доверие в съдебната си система и да сме убедени, че, ако подобна възможност отпадне, няма да започне друго безобразие – поръчково, тенденциозно и предизборно повдигане на шантави обвинения срещу неудобни политически противници, които по този начин да бъдат лишавани от правото да се състезават наравно с останалите? Лично аз се боя, че не можем.

И при условие, че политическият ни “елит” е на нивото на съдебната ни система, чието дередже с нищо не е по-добро от това на изпълнителната или законодателната ни власт, май в тази ситуация изобщо няма защо да се правим на учудени. Не се случва нищо нелогично, тъкмо напротив – последните “сензационни” новини за Галеви и Данови напълно се вписват в цялостния и безрадостен фон на българската действителност.

Ако някой някъде трябва да тегли чертата и да установи граница на допустимост и търпимост, наивно би било да очакваме това да бъде сторено от официалните ни институции – такива, каквито ги виждаме днес. Те и без друго бъкат от галевоподобни и дановоподобни създания, или пък от хора, поддържащи опасни връзки с такива.

Чертата би трябвало да бъде теглена от гражданите на България…

Но гражданите на България – това сме си ние, хората, на които очевидно е необходимо да се припомня всекидневно, че “купуването и продаването на гласове е престъпление”. Припомняне, което по закон вече трябва да запълва точно определен процент от всяка предизборна агитация – досущ като предупреждението за вредата от тютюнопушенето от всяка цигарена кутия.

Къде и кога биха били склонни да установят границата на търпимост и допустимост хора като нас, на които това, че търговията с гласове е престъпна, задължително трябва да бъде повтаряно и преповтаряно? Само Бог знае.
Жоро Георгиев