Вече не може да има две мнения по този въпрос. Татковината е попъплена от тамплиери като уличен превъзходен от бълхи. Наляво да се обърнеш – на тамплиер ще налетиш, надясно да свърнеш, тамплиер ще настъпиш по мазола. Роят се, плодят се и се множат с такива темпове, че човек започва да си мечтае за пръкването на един достоен духовен наследник на Филип Хубави, който най-сетне да тури ред в тоз тамплиерски разгул. Жалко, че поредният петък, 13-то число, отмина съвсем наскоро, ще трябва, види се, да докретаме до някой от следващите.

Ако само преди 4-5 години някой се бе опитвал да ме убеди, че прогресивното тамплиерство ще намери у нас тъй благодатна за своя бурен цъфтеж почва, щях да се смея дълго и напоително. И… напразно, защото 4-5 години след времената, когато щях да се кикотя на подобно хрумване се оказва, че живея във времена, когато отвсякъде ми се хилят тамплиери. При това наши. Родни. Изконни.

Нищо, че България като историческа традиция има с Ордена толкова общо, колкото Иран на аятоласите с принципите на светската демокрация или Волен Сидеров със здравия разум. Най много някой и друг тамплиер да си е отишъл мърцина край Одрин, след близка среща с калояновата армия – но по този въпрос лично аз не знам подробности.

Виж – за самия Орден и неговата история знам доста. Затова бих искал да задам изкъсо няколко въпроса на нашите български тамплиери. Родните. Изконните.

Вие Бафомет почитате ли? Ами изпълнявате ли ритуала с целуване на задни части, който послужи като едно от обвиненията срещу братята ви предишния път, когато бяха загазили? Как сте с култа към котешките глави в последно време? А с хашишините на Стареца от планината да сте се чували скоро? “Харлей-Дейвидсън”-а по двама ли го яхате, както предците ви по двама яздеха един кон на старите символи на Ордена, че да демонстрират смирена бедност? А на парене издържате ли? Щото, чувал съм, обикновено накрая ви се налага…

Хайде холан! Писна ми от тамплиери. Да живеят хоспиталерите от болницата на Свети Йоан! С малко тевтонски рицари на вкус. Разбира се, все наши, родни и изконни.

Жоро Георгиев