Една от най-горещите новини през последните седмици, която вдигаше градуса на очакването най-сетне българската държава да покаже, че има характер, бързо-бързо взе да изчезва от страниците на вестниците. Темата за съдбата на Спаска Митрова, жената с македонско и с българско гражданство, вместо днес да е по първите страници на всички издания, отсъства. Сякаш никога не е ставал скандал между съседните държави за нарушаването на права, сякаш София не бе отправяла респектиращи заплахи, че ще наложи вето върху присъединяването на Македония към ЕС, ако Скопие продължи да тормози хората с българско самосъзнание.

Македонската дипломация намери отнякъде сили и аргументи и се озъби на влиятелния си български съсед, въпреки неговото евро и атлантическо членство. Присъдата срещу Митрова ще остане в сила, въпреки че има и гражданство на страна от Европейския съюз, тъй като тя се подчинява на законите на държавата, където живее. Това е посочено в мотивите, с които посолството на Македония отклони българската протестна нота.

„Когато един тривиален юридически случай, като този на Спаска Митрова, получи измеренията на двустранен спор, за който две съседни държави използват сериозен дипломатически инструментариум като протестната нота, не трябва да сте специалист, за да разберете, че проблемът в двустранните отношения на България и Македония е много по-дълбоко” – се казва в подробен авторски материал, публикуван на 12 август в македонския вестник „Дневник”. Вярно е – проблемите са много по-дълбоки.

За тях се пише и говори отдавна, но и от двете страни на границата това се случва обикновено „шепнешком” – за да не бъде дразнен апетита на собствения национализъм и шовинизъм. Тук е и обяснението защо след като Скопие твърдо отказа да приеме българската версия по случая, темата за Митрова – вместо да вдигне обществени обороти взе, че изчезна. Какво да пишат българските вестници и как да реагира българската държава оттук насетне? При положение, че и министърът без портфейл Божидар Димитров, и даже премиерът Борисов открито заявяваха, че е възможно българско вето върху македонската евроинтеграция, ако там не се спазват правата на хора с българско самосъзнание, единственият достоен ход на държава със самочувствие и авторитет би бил ако наистина България наложи такова вето. Казана дума – хвърлен камък. Още повече, камъкът на предизвикателството вече е хвърлен от Скопие – че там спазват законите си и независимо от емоциите присъдата срещу Митрова ще си остане в сила.

След многото приказки, които се изговориха в София, българската държава трябва да предприеме още по-остра стъпка като израз на непримиримост към нарушаването на права – ако в София наистина са убедени, че става въпрос за нарушаване на права. Готова ли е България да радикализира още повече и без това напрегнатите си отношения с Македония? От една страна – въпрос на престиж е да не остава без реплика отказът на македонските власти да пренебрегнат протестите заради Митрова. От друга страна, обаче – за да има следваща стъпка, трябва да има цялостна концепция за отношенията с Македония. Необходимо е да се знае предварително какъв резултат се преследва, ако конфронтацията по оста София – Скопие се задълбочи. Ще се увеличи ли броят на македонците, които искат да получат и български паспорт, или напротив? По – добре ли е за България, ако Македония бива принуждавана да прави всевъзможни отстъпки и към Гърция, и към България, а утре – кой знае към още кого, за да влезе евентуално в ЕС и НАТО, но не с достойнството на пълноценна суверенна държава, а прегърбена и унизена?

Най-интимният въпрос за Македония обаче гласи друго – ще се разпадне ли на етнорегиони, или не? И ако се разпадне – какво да прави България? Почти веднага след като Македония стана независима държава и София я призна, започнаха и внушенията, че рано или късно тя ще се разпадне, както стана това и с бивша Югославия. Дали фактически това ще се случи като че ли не е толкова важно в момента, колкото обстоятелството, че с политическото си поведение страни от региона наистина дестабилизират бившата югорепублика.Спорът с Гърция за името й е един от примерите за вътрешна дестабилизация. Евентуален български натиск може да се окаже друг такъв пример.

Оттук и въпроса – от стабилна и териториално цяла Македония ли имаме нужда, или съзнателно тя бива тласкана отстрани към сътресения, за да се окаже някой ден на части? По кръчмите в България често се пеят македонски песни. Като се изпият две–три чаши вино и вече не компанията е отишла, а Охридското езеро е дошло при нея. Но ако става дума за конкретна политика и за дипломацията като професия – няма цялостен и сериозен анализ, който да е основа за реалистична българска политика към Македония. И понеже с твърдостта си Скопие хвърля предизвикателство към България да си разкрие концепцията, в София млъкнаха. Задейства се страхът от възможна грешка при случайно избрано поведение, чиито последици могат да се окажат твърде изненадващи. И вместо „опитомена Македония” България да получи осъзнат неприятел.А сега накъде – след „прецедента Митрова”?
Георги Коритаров/koritarovonline.hostzi.com