Продължение...

---

Лапнах втората поред люта ментова дъвка. Започна да ме мъчи жажда.

Иронично се усмихнах, когато машинистът съобщи, че в скоро време наистина може да се наложи да ни свалят от влака. Обясни, че се само чака да получи карт бланш от началниците си на "Ърлс корт".

Не минаха и десетина минути, когато ни осведомиха за промяна в плана.

Влакът, който се движел след нас, сега стоварвал пътниците си на предната станция, "Арсенал". После щял да се придвижи до най-задния ни вагон и почти да се долепи, за да можем да се прехвърлим на него. Целта била да ни закара на заден ход обратно и да ни остави да си ходим по живо по здраво. След съобщението, двамата ни машинисти преминаха през цялата композиция, за да съдействат на колегите си, които щяха да ни спасяват.

Маневрата ми прозвуча изключително странно. Заподозрях, че с нашия влак се случва нещо. Защото иначе какво му пречеше той да си ни върне? Така и не разбрах.

Не разбрах и, че още двама души са загинали на място, разкъсани от четвъртата адска машина, в 9,47 ч на "Тависток скуеър" в непосредствена близост до "Ръсел скуеър". Този път в автобус. Броят на жертвите може да нарасне.

Горе-долу по това време в метрото угаснаха лампите.

Останаха да светят само няколко аварийни. Но това не беше толкова страшно.

Проблемът беше, че спря климатикът.

Не мина много време преди да осъзная, че вече не виждам нищо през преградното стъкло, което ме отделяше от седалките. Беше се запотило. Липсата на кислород наистина беше станала осезаема.

Интересно колко пъти съм недоволствал от климатика в метрото, който вдига шум, а не върши работа. Не върши ли!? А без него!?

Около 10 ч движението на хора стигна и до мен. Запристъпвах с останалите на път към влака спасител.

На мястото, където той почти се беше долепил до нашия, машинистите ни посрещнаха усмихнати като стюарди. С шеги и закачки, те ни напътстваха да не спираме в средните вагони, а да ходим до края и да се събираме плътно едни до други. Все пак, за да се прехвърли всичкият народ от един претъпкан влак, трябва да се натъпче другият влак. Това се оказа проблем.

Усетили свежия полъх на хладния подземен въздух, хората не изпитваха никакво желание пак да се окажат притиснати от околните. Аз си признавам, че отидох, докъдето можах, но не се забих отново в средата на вагон. Останах до прозореца.

Високоговорителите не спираха да ни молят да изпълним пространството максимално ефективно. В един момент даже някой от машинистите с прегракнал глас настоя, че ситуацията е опасна. Каза, че има две бременни жени, които много трудно дишат и ако обичаме да се съберем, за да тръгваме.

Имаше нещо в гласа му...

Сред мърморене, но и доста неочаквани за мен шеги и усмивки, преминаха минутите до святкането на лампите. Тръгна и климатикът, макар, че в този момент не се нуждаех от него толкова отчаяно - стоях близо до прозорец. Беше около 10,25 ч.

Седем минути по-късно бяхме на път. Очаквах при потеглянето да чуя ръкопляскане или възгласи на радост. Нямаше. Като се замисля, пътниците бяха изумително спокойни и хладнокръвни през цялото време.

Навън беше рай. Почти с хъс поех в дробовете си свежия, влажен и хладен за сезона въздух. Добре, че беше 17 градуса. Не знам как щяхме да оцелеем при жега в тунела. Третата ми дъвка беше започнала да губи вкуса си. Изхвърлих я.

На входа на станцията се възмутих от служителка на метрото. Обясняваше, че няма специални автобуси, които да поемат потока от народ. Да не говорим, че според нея целият подземен транспорт бил спрян. Що за липса на организация?

Това слабо ме притесни. Да, бях безнадеждно закъснял и щях със сигурност да пропусна обедния бюлетин на ББС, който трябваше да подготвя, но, какво да се прави. Случват се такива работи.

Отдалечих се на двайсетина метра, извадих си цигарите и, докато опитвах да се свържа с жена ми, запалих. Кеф! Връзката обаче не ставаше. Нормално - при стотиците разговори, които се водеха там в този момент.

По-късно благодарях не-знам-на-кого, че в тунелите отказват да пускат клетъчната мрежа. Ако някой беше разбрал какво се случва, народът щеше да полудее.

Без да искам се заслушах в разговора на младо момиче до мен. Не беше интересен. С изключение на една думичка:

"Експлозии!"

Павел Гоневски, BBC