Разпадането на СССР и на комунистическото движение е било предопределено от Двадесетия конгрес на КПСС.

На 25 февруари 1956 г. се случило нещо, което тепърва щяло да преобърне света наопъки. Но като начало светът все пак трябвало да узнае какво се е случило.

Трябвало да минат почти четири месеца преди пълният текст на тайния доклад на Хрушчов пред конгреса да попадне на Запад. "Ню Йорк таймс" го отпечатва на 5 юни

Андрей Осталски от руската редакция на Би Би Си пише, че израелският премиер Давид Бен-Гурион е бил първият некомунистически лидер, успял да прочете в пълен текст доклада. "След 30 години Съветският съюз няма да съществува", казал той тогава. Сбъркал само с пет години.

Преди половин век съветски лидер се осмели да критикува Сталин. Смелост ли беше това или цинизъм? - пита се Том Партиф в лондонския вестник "Гардиън".

Много от присъствалите помнят "гробната тишина", възцарила се в залата вечерта на 25 февруари 1956 г. Делегатите на ХХ конгрес на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) неочаквано били свикани на последно, закрито заседание в сградата на Централния комитет в Москва. Когато съветският лидер Никита Хрушчов застанал на трибуната и започнал да говори, някои припаднали. Други отчаяно се хванали за главите. Мнозина не вярвали на ушите си.

Без предупреждение Хрушчов започнал яростна атака срещу своя предшественик, покойния Йосиф Сталин. Великият вожд, водил страната през Втората световна война и умрял три години преди това, беше капризен и деспотичен, казал Хрушчов. В четиричасовата си реч той осъдил Сталин за култа към личността му и за "жестокото насилие" против всички, които заставали на пътя му.

Тайният доклад, произнесен преди 50 години, е бил осъждане на сталинизма, прокънтяло из целия свят по-късно, начало на "размразяването" и край на терора в държавата, където стотици хиляди хора били разстреляни или пратени в лагери.

На Запад интерпретирали доклада като мъжествен и нравствен акт, който променил съдбата на страната. В началото на февруари 2006 г. правнучката на Хрушчов Нина, университетски преподавател, живееща в САЩ, похвали дядо си във "Вашингтон пост" за "разобличаването на чудовището Сталин".

Само че, в Русия, на фона на приглушеното отбелязване на годишнината, излизат на светло нови свидетелства, че докладът на Хрушчов е бил циничен опит за спасяване на собствената кожа и кожата на партийните другари.

"Хрушчов се опитваше да хвърли всичко върху Сталин, а собствените му ръце бяха до лактите изцапани с кръв",

казва Юрий Жуков, историк от Руската академия на науките, който изследва разсекретените архиви от онова време.

Преоценката става на фона на обвинения към президента Влаимир Путин заради подхлъзването му към авторитарност, напомняща управлението на непреклонните комунисти през по-голямата част от ХХ век. Сред новите му мерки са установяване на държавен контрол върху медиите и назначване на губернаторите, вместо прякото им избиране.

Кремъл не се занимава с активна пропаганда на Сталин, но той си остава твърде популярен, а рейтингът му е по-висок от рейтинга на Хрушчов. Малко са политиците, които се решавата да ритикуват наследството му, въпреки призивите на жертви на репресиите.

Според изследване на Руския център за изучаване наобщественото мнение 50% от руснаците смятат, че Сталин е изиграл положителна роля. През 2003 г.на това мнение са били 46%.

През 1956 г. речта на Хрушчов, разбира се, е била скъсване с миналото. Сталин, заявил той "допусна изкривяване на партийните принципи" и започна "най-жестоки репресии" като измисли концепцията за "враговете на народа".

"През 1937-1938 г. 98 от 139 членове на Централния комитет бяха разстреляни по заповед на Сталин", съобщил Хрушчов.

Мнозина от 1400-те делегати на конгреса били чували за тези събития само от косвени намеци и шокът им бил толкова искрен, колкото и гневът на привържениците на Сталин.

"Впечатлението ми беше много отрицателно. В сравнение със Сталин, Хрушчов беше пълна нула", казва днес 94-годишният Николай Байбаков, по онова време шеф на Държавния планов комитет.

След доклада нямало разисквания и изплашените делегати си заминали. Много от тях се опиянчили, а двама се самоубили след две седмици.

Промените започнали почти веднага. Пълният текст на доклада беше публикуван в СССР чак в края на 1989 г., но откъси били разпратени на партийни апаратчици и четени на събрания. Реабилитирали политическите затворници, на печата била дадена някаква свобода, били възстановени отношенията с Франция и САЩ.

Политическите противници на Хрушчов изпаднали в изолация, но все пак се спасили от разстрел, който би бил неизбежен при Сталин. В чужбина речта предизвикала огромен интерес, когато я разпространили членове на комунистическите партии.

Хрушчов предизвикал необратими промени, но специалистите твърдят, че той е скрил собствената си роля в кървавите репресии. Едва през последните пет години се изясни напълно неговото участие в сталинския терор.

Историкът Жуков намерил в архива на Политбюро телеграма, изпратена от Хрушчов в Москва. В нея той, току що избран за лидер на Украйна, искал от Кремъл разрешение за разстрел или поне за арест на 30 хиляди души. Веднага след това започнала жестока чистка на интелигенцията и на "вражеските елементи".

Година по-рано, когато Хрушчов бил партиен ръководител на Московска област, той поискал разрешение да разстреля 8500 "предатели" и да изпрати в лагери 33 000. "Тези преследвания са били реални и са извършвани по заповеди на Хрушчов", казва Жуков.

Младият руски интелектуалец Дима Биков казва, че Хрушчов е бил старателен слуга на Сталин.

"Докато бях учител, разказвах на учениците за Двадесетия конгрес и използвах такава аналогия: представете си, че Химлер признася антифашистка реч на нацистки конгрес след смъртта на Хитлер".

Ограниченията на хрушчовото "размразяване" станали очевидни няколко месеца след доклада, когато той изпратил съветските танкове да потушат въстанието в Унгария.

Mакар да разрешил на Александър Солженицин да публикува роман за лагерите ("Един ден на Иван Денисович"), той забранил романа на Борис Пастернак "Доктор Живаго", в който последиците от бошевишката революция са представени без симпатия.

Никита Хрушчов, 46-годишен журналист, кръстен на дядо си, признава, че съветският лидер не е бил такъв герой, за какъвто понякога се опитват да го представят. "Разбира се, че дядо ми е участвал в репресиите, казва той. Разбира се, че може да се види подписът му под списъците на хора, с които властите трябвало да се разправят. И разбира се, че ще се появят още много документи от архивите.

Но това, че той се е осмелил да разобличи Сталин, е негово лично мъжество. Било е истински подвиг. Означавало е, че той е победил сталинизма в себе си".

Биков определя Хрушчов за смел човек, който признал грешките си и се опитал да извърши реформи, но не му достигнала воля, за да разруши напълно системата.

"Хрушчов е бил полудиктатор и полулиберал. И Путин е такъв. Разликата е, че по времето на Хрушчов главното е било поривът към свобода. Сега движението е в обратна посока. Хрушчов събуди свободата. Путин е нейният гробар", завършва статията във в. "Гардиън".
Netinfo.bg.