Онези, които през 1979 г. са били ученици в т.нар. горен курс на социалистическата образователна мелница, винаги ще помнят двойния албум “The Wall” на “Пинк Флойд”. Алилуя! На днешния ден стават точно 30 години от това паметно събитие, не само за музикалния свят.

И аз не знам как минаха тези 30 години!
За това време, в милата ни родина се случи почти всичко, което ченгетата и комунистите разрешиха да де случи, и почти нищо от това, което можеше и би трябвало да стане.

Когато днес обяснявам на децата си, че в училище бяхме униформени, те се смеят. Почти като в онази реклама с кренвиршите – Да бе, да!
От тогава мразя униформите! И никога няма да се съглася със прокарваната и днес коварна тенденция, децата пак да бъдат напъхани в униформи. После ще им обясним, че Тодор Живков не е бил толкова лош, че ДС – милиционерите са били родолюбци и, че срещу покойния папа Йоан –Павел II е стреляла Клеър Стърлинг по заръка на ЦРУ... и така “стената” ще живее вечно.

Странно! 30 години след като на бял свят се появи “The Wall”, албумът на “Пинк Флойд” е все така актуален в България. За съжаление!

А през 1979-та?
Нашите деца едва ли могат да си представят, колко албумът “The Wall” на “Пинк Флойд” беше разтърсващ, на фона на сивотата на реалния социализъм! Всички коментрахме онези кадри с мелницата. Опитвахме се да вникнем с наивните си мозъци в посланието на музката.
Казват, че този албум е променил англо-саксонската образовтелна система. За сметка на това нашата не мръдна и сантиметър, чак до края 80-те години.
Обаче ние се променихме!
Не знам дали в наши дни побелелите динозаври от “Пинк Флойд” си дават сметка за влиянието, което имаха отвъд... стената. И дали това изобщо има някакво значение за тяхното величие?

Едно простичко “Благодаря ви, пичове” сигурно е достатъчно!
Не всички се спасиха от мелницата, но всички разбраха за съществуването й.
За страни като България и това е нещо!
Антон Луков