Средновековната политическа и църковна история на Византия е пълна с ПСЕВДО личности. С личности, които се представят за някой друг. фалшификаторът използва готова и утвърдена форма, за да наложи по-лесно идеите си. Често тези идеи обаче наистина носят новост. За разлика от тях в идеите на Иван Костов не откриваме нищо. Натрапчиво се набива на очи ПСЕВДО частта. Новостта липсва.

Първият. Идеята за религията и светостта.
Иван Костов реши да обяви името на новата си партия в "Рилския манастир". Вероятно целта е да се покажат дълбоките религиозни чувства на Иван Костов и Йордан Соколов, както и на останалите партийни функционери. Резултатът е друг. Акцията е шумно, необичайно и неразбираемо решение за подобно място. "Никой досега не е идвал за молебен в манастира по подобен повод", каза игуменът епископ Иоан. Думите му са съвсем точни. Затова и решението да се обяви създаване на партия от мястото, където е саркофага с нетленните мощи на светеца, е АБСУРД. Това в никакъв случай не означава, че личността на светеца е неполитическа. Напротив, в житието му преданието сочи, че той не само е наясно с държавното управление, а и че е отговорен за неговите функции и нужди. Св. Иоан приема плодовете, които цар Петър І му носи. Отказва златото. Казва на царя с него да въоръжи войнството си. Покровителят на българския народ някак си трудно може да раздели българите по партийно-политически признак. Самото понятие партия означава част. А българският народ е цялостен. Само партията на Костов ли да покровителства светецът? Ако пък не, защо изобщо да я покровителства? Защо да покровителства която и да е партия?

Вторият. Отношението към църквата и идеологиите.
Неспособността да бъдат разбрани въпросите на религията и църквата е трайна и необратима характеристика на личността на Иван Костов. Както и неспособността да осмисли, която и да е идеология. В частност тази на консерватизма. А и как да разбере консерватизма, когато единственият чужд език, който ползва Костов, е езикът на тоталитарната полит-икономия - руският. Все пак Бърк е писал на английски. Вероятно някой запенен и стерилен политолог-консерватор е подшушнал на ухо на Иван Костов, че религията и семейството са основите на консерватизма. Целта на рилската офанзива на Костов вероятно е да се демонстрира класическото отношение на консерватора кам църквата. Резултатът е друг. Очевидно е, че консерватизмат е неприложима в България в класическия си вид от острова . Очевадно е, че е неприложим в частта си "отношение към църквата и религията". Цялата политическа история на православна България отрежда на църквата наистина достойното и полагащо й се 2-ро място. Тя в никакъв случай не се меси в светските дела. Но за Костов църквата остава в естетиката на видимото. Иван Костов 4 години не намери сили като министър-председател да подкрепи институцията. Всъщност става ясно, че просто не я разбира. За него е обичайно да прави партийни сбирки в пряко подчинения на Св. синод Рилския манастир, а да отказва 4 години официално да приеме и признае самият Св. синод.

Третият. Отношението към нацията и историята.
За да анонсира народоспасителните си намерения, Костов избра датата 24 май. Целта на Костов, или на съветниците му, е да търсят опора и в национализма. Фиаското се състои точно в този избор. Той показва, че Костов не познава и националната история. Не различава пропаганда от историческа истина. Според вековната вече панславистка и великоруска пропаганта 24 май е най-светла дата в българската история. Денят на славянската писменост и култура, свързвани с имената на Св.Св. Кирил и Методий. Историческата истина е друга. Ролята на светите братя в историята на България клони към абсолютна нула. Те не са автори на българската азбука. Те са създали азбука предназначена за Великоморавия. Азбука, която никой днес не ползва. Автор на българската азбука е Св. Климент Охридски. Честваме Св.Св. Кирил и Методий по инерция, насърчавана от Русия. За нея е по-лесно да приеме, че пише на азбука, създадена от ромеи, отколкото на азбука, създадена от българин. Русия е империя и Византия е империя. България не е. Но какво е историята за Костов? По-лесно е да избере клишето, формата. Да се представи за националист, а не да бъде националист.

Руслан Коларов