В историята има моменти, в които времето сякаш е компресирано и наведнъж се случват толкова шокиращи и важни събития, че е трудно те да бъдат проследени, пише специализираното американско издание "Форин полиси". И припомня почти апокрифната фраза, приписвана на Владимир Илич Ленин:

"Има десетилетия, през които не се случва нищо, и седмици, през които се случват десетилетия."

А Франсоа Рене дьо Шатобриан смята, че по време на 25-годишния период на Великата френска революция и Наполеоновия режим са минали много векове.

Само за три месеца през 1989 г. се сринаха комунистическите режими в Унгария, ГДР, Чехословакия, България и Румъния, падна Берлинската стена. Тогава САЩ нахлуха в Панама, а на срещата си в Малта Михаил Горбачов и Джордж Буш-старши обявиха, че Студената война е приключила.

Вероятно днес също преживяваме ускоряване на времето, пише "Форин полиси". Изданието изброява събитията, станали за съвсем кратко време.

Шок и ужас за по-малко от месец
На 23 юни британците шокираха не само световното обществено мнение, но и самите себе си, като гласуваха за излизане от ЕС.

На 7 юли в Далас бяха убити петима полицаи. Масовото убийство поражда страхове, че безредиците ще залеят цялата територия на САЩ.


Далас стана арена на убийството на четирима полицаи.
На 14 юли бе извършен кървав атентат в Ница. Отговорност пое "Даеш" ("Ислямска държава").

На 15 юли в Турция имаше опит за държавен преврат.

На 17 юли пък още трима полицаи бяха застреляни в САЩ – този път в Батън Руж, столицата на щата Луизиана.

Всичко това се случи в разстояние на по-малко от месец. И става на фона на нестихващата война в Сирия и нарастването на напрежението между НАТО и Русия.

Като за капак САЩ преживяха най-големия политически трус в историята си. Популист, който няма нито ден опит от работа в правителството, вдигна успешен бунт срещу елита на Републиканската партия.

Авторитаризмът на популистите нараства в много страни по света. И като че ли се сбъдва китайското проклятие "Да живееш в интересни времена".

Засега 2016 година не е толкова интересна, колкото 1989-а, 1991-ва или 2001-ва.

Събития и подражания
Очевидно е обаче, че едно разрушително събитие може да вдъхнови подражание. През 1848 г. либералните революции в Сицилия и Франция поне отчасти вдъхновиха подобни бунтове. И те бяха вдигнати в Дания, Австрийската империя, Белгия и няколко италиански и германски провинции.

През 1968 г. студентски бунтове разтърсват Западна Европа. Движенията си сътрудничеха. Кулминацията е през май в Париж, където безредиците достигат такива размери, че президентът Шарл дьо Гол за кратко се укрива във военна база във ФРГ.

В края на 80-те години на миналия век пукнатини в структурата на властта в част от съветския блок накараха реформаторите и дисидентите в други части да опитат да направят същото и дори да идат по-далече. През есента на 1989 г. сателитните режими се сринаха един подир друг като плочки от домино. В последните няколко години подобно нещо бе наблюдавано при "цветните революции" в бившите републики от СССР и при Арабската пролет.

Днес групировки като "Даеш" правят гигантска реклама на извършеното от тях и призовават другите да подражават на нейните "мъченици".

Разрушителният ефект обаче може да се увеличава и поради факта, че поражда благоприятни възможности. Една военна агресия може да изглежда съблазнителна, когато потенциалните критици или противници са разсеяни с проблеми на други места.

През 1940 г. например Сталин избира да започне окупацията на балтийските държави на 15 юни. Едва ли е случайно, че това стана само ден след като войските на нацистка Германия влизат в Париж.

През лятото на 1968 г. САЩ са разтърсени от убийствата на Робърт Кенеди и Мартин Лутър Кинг. Те затъват и във войната във Виетнам. Това окуражава СССР да нахлуе с танкове в Чехословакия и да смаже Пражката пролет.

Превратаджиите в Турция вероятно са решили да вдигнат метежа поради факта, че в други краища на света също стават кървави събития. Ако се има предвид поредицата от терористични актове, на САЩ и техните съюзници би им било по-трудно, отколкото преди, да предприемат мерки за политическо въздействие върху потенциалния военен режим в Анкара, който щеше да се закълне, че ще се бори срещу "Даеш" и да отмени ислямистките реформи на президента Реджеп Ердоган.


Привърженици на президента Реджеп Ердоган се събраха на истанбулския площад „Таксим“, за да му се врекат във вярност след проваления опит за преврат.
Но разрушително въздействие може да има и тревожното усещане за упадък. То може да подтикне отделни групи от хора или цели държави към агресивни действия в отговор на някаква проява на насилие. Това се прави от опасение, че те ще изгубят шанса да си върнат, ако чакат дълго.

Мнозина историци смятат, че Германия се е държала агресивно след убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд и така е предизвикала разпалването на война от опасения, че губи надпреварата във въоръжаването от Великобритания и Франция.

Лошото е, че подобни тревоги обикновено са неоснователни.

Много често се забравя, че в края на 70-те и началото на 80-те години, когато СССР вече е на кислороден апарат, огромен брой американци все още го смятат за неудържимо чудовище, което всеки момент ще смачка "загниващия Запад". Под влияние на това впечатление САЩ започнаха да увеличават въоръжените си сили още преди избирането на Роналд Рейгън за президент.

Днес страхът от упадъка отново набира сили, макар американската икономика да е в добро състояние, а бюджетът на САЩ за отбрана значително да превишава разходите на другите страни. Подобни безпочвени страхове могат да тласнат администрацията на САЩ към опасни разрушителни действия срещу противници, за които се смята, че се засилват.

Разпространяването на разрушителни промени може да породи усещането, че правилата за поведение са изгубили силата си и трябва да бъдат вземани крайни мерки. Това е свързано с най-важните еврейски и християнски пророчества – идването на Месията, Второто пришествие на Христос и Деня на Страшния съд. От началото на християнството рядко минава година, в която някаква важна християнска група да не обяви, че е настанал Страшният съд. Ако такова убеждение повлече след себе си агресия към предполагаеми еретици или неверници, предизвиканото от нея кръвопролитие може да накара и други да повярват в наближаването му.

Днес фанатиците от "Даеш" смятат, че участват в апокалиптична битка на мюсюлманите срещу друговерците за бъдещето на света. И с всяко свое зверство убеждават все повече хора на Запад, че е точно така.

„Бой последен е този...“
Има обаче и светски версии на апокалипсиса, пише "Форин полиси". Както се пее в "Интернационала": "Бой последен е този..." Увереността, че е настанал часът на битката за оформяне на света, може да доведе до отмяната на елементарните правила и да доведе до огромна каскада от насилие, предизвикани само от едно събитие. Такъв ефект имаха атентатите на 11 септември 2001 г. Те накараха администрацията на Джордж Буш-младши да повярва, че трябва да предизвика мащабна война срещу държава, която не е нападала САЩ. Целта бе да бъде премахнато нещо, което бе сметнато за значителна заплаха срещу световния ред.


Борис Джонсън бе водачът на кампанията за излизане на Великобритания от ЕС. Сега той е вече външен министър и трябва да изведе страната си от съюза не само на думи, но и на дела.
И така 2016 г. може да не влезе в бъдещите учебници по история. Но, както показват посочените по-горе исторически примери, има много начини пламъците на насилието внезапно да се разпрострат и дори да преминат в гръмотевични бури, завършва "Форин полиси".

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през септември 2016 година.