Събитията от 1989 г. промениха света. 2015 г. може да остави след себе си същата такава следа.

1989 г. ще бъде запомнена с падането на Берлинската стена, рухването на комунистическите диктатури и дискредитирането на политическите идеи, които въпреки своята пагубност, се ползваха с широка народна подкрепа. През първата половина на 2015 г. САЩ извършиха революция в международните отношения, социалната политика и законодателството, особено в частта, касаеща какво е това семейство. Тези промени задължително ще се отразят и ще излязат извън американските граници.

Преди шест година и половина Барак Обама влезе в Белия дом на невиждана вълна от надежда. Милиони хора, които никога преди това не са се интересували от политиката, подкрепиха този млад сенатор, чието име, външност и жизнен път се струваха на мнозина експерти непреодолимо препятствие за участие в президентската надпревара. Но те дълбоко грешаха: Обама спечели изборите.

Четири години по-късно, разочаровайки мнозина като президент и разрушавайки надеждите, той все пак успя да бъде преизбран. Неговото завръщане не даде такива резултати, на които се надяваха неговите избиратели и, навярно, дори самият той. Някога въодушевяващият и даващ криле лидер се е превърнал в предпазлив и самотен политик, на който не е по силите да изтласка своите вътрешни и външни врагове. Лидерите на Републиканската партия /един от тях дори си постави за цел да блокира всички инициативи на Обама/, а също така правителствата на Иран, Китай, Русия и Близкия изток изглеждаха по-влиятелни и компетентни, отколкото Обама.

След преизбирането му го чакаше списък с наболели въпроси. Трябваше да се справи с най-тежката икономическа катастрофа за последните 50 години, двете завършили с поражение войни, растящото неравенство, мащабните международни маневри на Русия и Китай... И всичко това на фона на кризата, която го принуди да се огъне пред традиционните съюзници в Европа. Международният престиж и блясък на САЩ се оказаха в най-дълбоката яма от времето на Виетнамската война.

Барак Обама и неговият екип започнаха борба с тази криза. Но напредъкът беше бавен, пречките чести, а разочарованието се натрупваше подобно на снежна лавина. Критиците хвърлиха цялата отговорност лично върху Обама: неговото минало, идеология, неопитност, лични качества .... Мнозина наблюдатели нарекоха неговия престой в Белия дом – една голяма изпусната възможност. По-конкретно те подчертаваха следния факт: по силите на американския президент е да прокара сериозни промени само през първата половина на мандата /при американската система обикновено в Конгреса мнозинство получава опозицията, която след това всячески се опитва да бави и саботира инициативите на администрацията/. Управлението на Обама не направи изключение: превзелите двете камари републиканци можеха да сложат кръст на неговото президентство. Затова не можеше да се очаква нещо велико от оставащата част на мандата му.

Невиждан подвиг

Експертите, обаче, отново сгрешиха с Обама, защото той през 2015 г. направи това, което няколко месеца по-рано изглеждаше невъзможно.

Преди всичко това е споразумението с Иран, икономическите и геополитическите последици от което могат да се окажат изключително значителни. Не трябва да изхвърляме от сметките и нормализирането на отношенията с Куба, което сложи край на продължилата повече от половин век вражда с режима на Кастро. За учудване на мнозина наблюдатели Обама успя да получи подкрепата на Сената за участието на САЩ в Транс-Тихоокеанското партньорство, което предвижда да се създаде зона за свободна търговия с 11 страни от Азиатско-Тихоокеанския регион. Този договор може за промени системата на икономическите връзки в региона и да създаде мощен противовес на Китай.

Успоредно с това американската икономика става на крака: расте БВП, безработицата е само 5,3%, наблюдава се индустриален подем и САЩ се превърнаха във водеща световна енергийна държава /изпреварвайки Русия и Саудитска Арабия/. Да, средната заплата така и не се увеличи, а неравенството остана на неприемливо ниво. Но дори по остри въпроси Обама взе решение, които могат да променят тенденцията. Например, няма съмнения, че неговата здравна реформа ще окаже силно икономическо въздействие върху икономиката и обществото.

И накрая, лятото на 2015 г. започна с прекрасната новина за милиони хора, които до този момент се намираха в периферията на обществото: през юни Върховният съд узакони еднополовите бракове, за което активно лобираше Вашингтон.

Обама извърши немислимото. Той заслужи почивка. /БГНЕС

---------

Мозес Наим, "Слейт".