Вече мина достатъчно време за да бъдат обсъдени и сериозни теми касаещи пряко действията на Бойко Борисов и правителството му.
До колко десен е кабинетът “Борисов”?
Кои са най-ефективните български министри (не е задължително, те да са “най-успешни” според масовото съзнание)?
Можеше ли да се направи нещо по-добре? Как?
ЕС, НАТО, Русия? Демокрацията в България, станахме ли по свободни в собствената си държава?
Колкото и на някой да им се иска да игнорират политиката и да удавят сериозния обществен дебат, здравият разум (доколкото в българското медийно пространство все още има останал такъв) изисква да потърсим отговорите.

Още преди изборите Бойко Борисов твърдеше, че ГЕРБ е част от десницата! Разбира се, това не означава, че автоматически трябва да се съгласим с него.
Факт е обаче, че Симеон Дянков и Николай Младенов (освен самият премиер) са двамата министри, които дават облика на това правителство.
И двамата са символ на разумна политика, не се притесняват да отстояват мнението си, като Дянков даже демонстрира своего рода непукизъм спрямо българските медии. И двамата са млади, получили образование на Запад и очевидно са работoхолици.
Фактът, че елитът на БСП ненавижда Бойко Борисов, Симеон Дянков и Николай Младенов сам по себе си не е достатъчен, те да бъдат обявени категорично за десни, но ориентирът “отношение на БСП” в никакъв случай не е за пренебрегване.

На другия полюс е СДС и ДСБ на Иван Костов. Те бяха принудени да признаят ГЕРБ за дясна партия. Борисов обаче не се чувства задължен да прави като …Костов.
С изключение на зомбираните костовисти, всички нормални хора в страната виждат очевидния факт, че Костов значително отстъпва като интелект, образование и управленски умения пред Симеон Дянков, например. Вероятно познанията на Костов за диалектите в българския език са по скромни от броя чужди езици, които владее Николай Младенов например. Очевидно е, че Иван Костов е минало! Някои биха добавили “тъмно” пред минало, но и без добавката няма никакво значение какво казва Костов и дали някой въобще си прави труда да го слуша.
В крайна сметка целият дебат до колко дясна партия е ГЕРБ, кой как я възприема и до колко дясната политика е добра за България, се върти около закона за бюджета.
От бюджет в България малко хора разбират. Въпреки, че мнозина се изкушват да коментират.

Факт е обаче, че България е една от малкото страни в ЕС, която ще завърши годината (2009г.) с балансиран бюджет. Само 5 от 27-те държави членки, сред които е и България, няма да имат дефицит, отчита доклад на ЕК. Другите отличнички са Дания, Естония, Финландия и Швеция.
Според Симеон Дянков обаче, новината, че "Стандард енд Пуърс" (S&P) - една от трите големи агенции за кредитен рейтинг, обяви в началото на декември, че повишава перспективата пред рейтинга на България от негативна към стабилна, също говори положително за антикризисните мерки на правителството.
Очевидно е, че нужда от сериозен дебат има. Въпреки, че резултатите от бюджет 2010 и неговото изпълнение тепърва ще стават видими, би трябвало да е ясно, че в условията на криза ляв бюджет, със силна социална ангажираност е НЕвъзможен.
Тоест от това доколко ГЕРБ, наистина изповядва десни ценности, ще зависи не само бъдещето на партията. На карта е заложена финансовата стабилност на страната и това е далеч по –важно от съдбата на която и да е партия.

Можеше ли нещо да се направи по – добро? “Плюсовете основно са в това, че България в условията на финансова и икономическа криза успява да запази бюджетна стабилност и да докаже на партньорите ни от ЕС, че заслужаваме да влезем в еврозоната. Това е най-големият плюс на този бюджет. Минусите са, че в условия на криза, когато вътрешното потребление и износът са ограничени, би трябвало държавата да ги компенсира с увеличено публично потребление. Това за съжаление не го виждаме, но то не влиза във философията на този бюджет. Да се надяваме, че дългосрочната визия все пак е по-важна в този случай.” заяви пред медиите икономическия анализатор Георги Прохаски.

По отношение на външната политика е видимо объркването, което демонстрира Бойко Борисов. Погледнато отстрани изглежда, че на българското правителство много му се иска да демонстрира ПРОзападна ориентация. Тази сфера на политическия живот (международните отношения) винаги е била обвита в тайнственост, така че вероятно трябва да отчетем и брутален натиск от страна на Путинова Русия. На всичкото отгоре имаме и паралелен център на власт в лицето на президента Първанов с отявлена ПРОруска ориентация. Не трудно да се досетим, че независима позиция на България по отношение на т.нар. големи енергийни проекти едва ли е възможна. На практика провеждането на активна европейска политика от страна на българското правителство и успешната пълна интеграция на България в НАТО-вските структури са единственият лост компенсиращ, уравновесяващ, възпиращ и т.н. вековния интерес на Русия към …Проливите.

Точно тук обаче му е мястото да споменем , че най-агресивните руски инвестиции в ключови за България фирми се случиха по времето на самоопределящия се като десен Иван Костов.

За съжаление ако нещо “вКОСТява” представата за правителството на Бойко Борисов това е милицонерщината.
Тук Борисов е на път да настигне самия Костов. Ако следваме извратената логика на Иван Костов, ще излезе, че Цветан Цветанов е истински десен лидер за пример. Един нов Атанас Атанасов, обаче по-висок.
Масовата милиционерщина характерна по принцип за българската политическа действителност, тук е доведена до абсурд.
Очевидно е, че България поне за сега, 20 години след 10 ноември НЕ случи на десен лидер (с изключение на краткия период на правителството на Филип Димитров) вярващ неотклонно в правилата на демокрацията, свободата и индивидуалните права на гражданите.
Бедата не е само в масовото регламентирано и не чак толкова регламентирано (но още по –масово) слухтене и събиране на информация за хората.
Още по-страшно е безобразната злоупотреба с вече събраната информация.
Разузнавателни доклади хвърчат по редакции, сътворяват се “пирамиди” тип “Черен Красьо”, милиционерските интригите видимо пожълтяват, а медиите се превръщат в пощенски кутии и … какво от това?
На докладите вече никой не обръща внимание.
Ще бъде интересно и дали т.нар. черен Красьо ще бъде признат от съда за “черен”.Ами ако се окаже “бял”?
Колкото до милиционерите, на тях един цвят им е предостатъчен (в случая интригантско жълто) – тази специфична прослойка никога не се отличавала с цветно мислене.
Когато обаче медиите заболеят от милиционерски далтонизъм, тогава последиците са неизбежни.
Сериозният дебат, по сериозни, злободневни теми изчезва.
Усеща се че това е целта!
Хората да свикнат да НЕ задават умни въпроси и да свикнат да НЕ търсят логични отговори.
Казват, че пълна обществена амнезия е невъзможна. Дали!?!
Сигурно така са разсъждавали последните демократи, преди болшевиките или националсоциалистите да вземат властта в страни като Русия и Германия.


Антон Луков