Истината е точно това, което е.
Политическите мистерии през изтеклата 2003-та практически отсъстваха.
В началото на годината малцина са тези, които се съмняват в произхода, причините и последиците на всичко, случващо се във Варна.
И все пак анализът е задължителен!
Най-малкото, защото е необходима алтернатива на медиите-собственост на силовата групировка ТИМ.

Естествено, в дъното на основните различия са “Местни избори –2003 г.”
Резултатите от изборите за местна власт в Община Варна са факт. Те отговарят на националния контекст - превес на левицата, особено по отношение на общинските съветници. Отговарят и на степента на мобилизация и готовност на отделните партии. Тези избори за пръв път поставят една много шарена карта на България, с много пробиви на политическите сили в “чужди” крепости, с много независими и неочаквани кандидати, спечелили добър резултат.

Представянето на десницата беше относително добро на фона на предричаните от социолозите ниски проценти за СДС. Естествено анализът на изборите е дълъг процес, но нека представим няколко щрихи от общата картината на тези избори:
- Висока степен на разочарование, водещо до ниска избирателна активност. Висока степен на негативизъм.
- Слабо познаване и нисък интерес към реалните процеси в политиката и икономиката - в главите на хората е “набит” извода, че България затъва, а техният живот се пропилява. Този негативизъм беше водещ фактор.
- Незаинтересованост от изборите на младото и средното поколение. Краткосрочната кампания за активиране на гласовете на младите не даде резултат.
- Хората се подразниха от кампанийния характер на усилията на политическия елит - все повече е видима пропастта между обикновения избирател и политиците.
- Скандалите в СДС този път бяха преди всичко на национално ниво. Забъркването на Иван Костов в поредица от скандални разкрития възкреси стари кошмари в СДС. Тезите около тези скандали бяха подкрепени с неопровержими факти и бяха експонирани в най-тиражирания вестник -“Труд”.
- Активно участие в изборите на силови и пара-мафиотски структури - с пари или чрез притискане на икономически зависими избиратели. Това е опасна тенденция, защото при ниска избирателна активност традиционните партии стават все по-зависими и съответно благодарни на тези групировки.

До голяма степен ситуацията е сходна с тази при НДСВ. Практически нямаше подготвителен период за кампанията. Загубено бе ценно време необходимо за налагане на избора на Ванухи Аракелян като единодушен и без алтернативен за цялата организация. Не достигна времето и за реклама на самата кандидатура. Вътрешната опозиция в СДС-Варна, работеше открито срещу кандидатурата на Ванухи Аракелян. За никого не е тайна, че остатъците от кликата на скандалноизвестния екс-областен управител Добрин Митев саботираха всяко действие на синия предизборен щаб.
Кампанията не бе подсигурена в достатъчна степен финансово и този факт до голяма степен предопредели резултатите. Странното в случая е, че като цяло кампанията на Ванухи Аракелян бе отделена от кампанията на ... СДС-Варна за съветници. Така и не се разбра защо.

Въпреки това, ентусиазмът на нейния екип и сравнително толерантното отношение на повечето варненски журналисти осигуриха максимално добрите възможности за достойно представяне. Жестокият контрол, наложен от хората на Кирил Йорданов на ниво шефове на медии и опитът за монополизиране на медийння пазар от страна на силовата групировка ТИМ изкривиха максимално условията за една, макар и евентуална равнопоставеност в кметската надпревара.

Въпреки всичко, самата Ванухи Аракелян се оказа истинско попадение за политическата сила, която издигна нейната кандидатура. За разлика от вътрешнополитическите й опоненти, тя нито един път не си позволи да прояви елементарна … злоба.
Именно злобата беше основната характеристика на станалите вече многогодишни ежби в СДС-Варна. Наивно е да се смята, че привържениците на Аракелян са спечелили само заради отсъствието на злобни изцепки, но със сигурност може да се каже, че бяха посети първите семена, от които вероятно ще покълнат оздравителните процеси в СДС. Просто Ванухи Аракелян се оказа различната кандидатура - жена, арменка, наистина независим от политиката професионалист. Даже името й я отличава от всички останали. Каквото и да говорят, оказа се, че Ванухи Аракаелян има завиден състезателен хъс. На практика, повечето от тези, които бяха обявени, че лансират нейната кандидатура, се отрекоха официално от нея. Клуб “Отворено общество” във Варна дори излезе с платено съобщение, в което обясни как няма нищо общо с Ванухи Аракелян. За сините “соколи” от кликата на ДМ - да не говорим.

В интерес на истината, голяма част от членовете на СДС, симпатизантите на партията и членовете на предизборния щаб направиха всичко, което трябва за да бъде постигнат успех.
Но, за съжаление, това се оказа недостатъчно.
Част от причините вече бяха описани. Друга част едва ли някога ще стане публично достояние на широката общественост (въпреки, че се знае). Още по време на кампанията се усещаше, че може би не всички в СДС имат положителна нагласа към евентуалната победа на Ванухи Аракелян. Мнозина си мислят, че отговорите на въпроса кой, кога и как е продавал мача за паница боб вече е работа преди всичко на самата политическа сила. Освен СДС –Варна обаче, самата Ванухи Аракелян има право да научи истината такава, каквато е. Дали ще й я кажат - това един Господ знае.

Голяма част от отговорите, за съжаление, нямат нищо общо с миналото, с политически, икономически, лични или идеологически вражди, стартирали още в далечното минало при сдаването на властта в СДС от Филип Димитров на Иван Костов. За добро или за зло, новите тенденции, налагащи строго “прагматичен” подход при реализация на дадено политическо действие (или бездействие) и този път бяха инспирирани от далеч по-високо ниво от това на местната централа.

Ако предположим, че в СДС-Варна, минало и бъдеще все някога се срещнат, може би ще стане ясно, че на първо място е задължително веднъж завинаги да бъде дадена отговорна, професионална и безпристрастна политическа оценка на синята власт в морската столица. Трима областни управители са били назначавани от сини правителства - Кирил Йорданов, Добрин Митев, проф. Николай Пантев. Два мандата Варна бе управлявана от син кмет - Христо Кирчев. Десетки кметски наместници и районни кметове пък управляваха районни администрации в райони и кметства, които са по-големи от повечето областни градове в България.
И всички мълчат! За всичко! Никой не казва една добра дума за безспорните постижения на другия.

При това положение е съвсем нормално безпрепятствено да минават лъжите по адрес на свършената и несвършена работа - във властта, от кадрите на СДС като цяло. Още по-неприятен е изводът, че сякаш липсата на оценка за миналото изкривява ценностната система на самите кадри на СДС. Няма общо споделени стандарти за добро и зло – има кланови пристрастия.
Като че ли малцина са готови да направят мъдрата крачка ... назад.
В името на двете бъдещи крачки.

А, че СДС би трябвало да има бъдеще, това поне сочи логиката на политическите процеси в България. В края на краищата, зачатъците на оздравителни процеси в местните структури вече са налице.
Има и предостатъчно време за голяма коалиция, обединяваща дясно-центристкото пространство. Много битки могат да се загубят, но войната в крайна сметка ще бъде спечелена.

Антон Луков