Очевидно е, че 10 ноември1989 г.се е оказал огормен шанс в живота на всички ни. Онези от нас, които на предния ден - 9 ноември 1989 бяхме студенти, си представяхме живота като учители, инженери или учени, но едно нещо обединяваше мечтите ни - държавната работа.

Никой не си е представял, че в България ще се появи възможността за частен бизнес и свободата да определяш сам съдбата си.
С редки изключения повечето млади българи си нямаха и понятие от новите правила на играта. Някои се адаптираха в движение, други изпаднаха от състезанието за по-добър живот, трети просто напуснаха страната.
Е! Имаше и такива които ги убиха.

Но общо взето, животът стана по-смислен.
Няма на света такива социални придобивки, профсъюзнни или партийни протекции, които да заменят свободата да осъществиш мечтите си.

Забелязвате ли каква е била стартовата позиция на повечето, запитани за това, спомнят ли си къде ги е заварил 10 ноември 1989г.?
Много по-надолу, отколкото е стъпалото, на което се намират днес.
По един или друг начин всеки е израстнал.

Даже кадрите на БКП - сега БСП - споделят, че са се променили. За никого в България не е тайна, че бизнесът е занимание, което в никакъв слуай не е чуждо на червения елит. Нима звучи парадоксално твърдението, че днешните партийни секретари шофират автомобили за каквито Тодор Живков например, можеше само да мечтае?

И така е с целият български елит.
Децата на лидерите в дясно учиха в швейцарски колежи (Надежда Михайлова) или завършиха италиански университети (Иван Костов).
За годините след 10 ноември 1989 г. собствените способности, връзките, партийната лоялност, тайните служби, късметът и какво ли още не, оформиха политическият, икономическият и управленският елит на нацията.
Независимо дали ни харесва или не - този елит е факт.

И колкото по-бързо свикнем със съвремнните реалности, толкова по-безболезнено ще се наложат необходимите промени.
Най-лесната работа е да продължаваме да оправдаваме собствените си неуспехи с това, че онези другите били мафиоти, ченгета, политически курви и не знам още какви, и заради това са успели.
В края на краищата, рано или късно, всеки си плаща цената на първия милион.
След като застрелят поредния банкер или собственик на хотели, от това на бедните става ли им по-хубаво?

Освен това все по-бързо набира сила една нова прослойка – на най-младите и напористите. Те нямат история. Не са били ченгета, партийни кадри или мутри. Те са рожби на капитализма, работят по минимум 12 часа на денонощие, не пушат, не консумират алкохол и ужасно, ама ужасно много, приличат на събратята си от фондовите борси в Ню Йорк, Лондон или Хонконг. Всички сме ги виждали - обикновено са току що излезли от университета, знаят минимум 2 западни езика, офисът им е в някоя от банките в центъра на града, а костюмът и прическата им са идеални.
Може да звучи тривиално, но тяхно е бъдещето.

За тях 10 ноевмри не съществува, просто защото не са и чували за 9 септември.
Те нямат предразсъдъци или партийни пристрастия и не дължат лоялност към никого, освен към собствения си джоб.
Затова са и щастливи.

Антон Луков