В Норвегия са открити огромни залежи на фосфати, ванадий и титан, които могат да осигурят независимостта на ЕС от вноса от Китай и Русия, съобщава Дойче веле. Става дума за най-малко 70-80 милиарда тона руда.

Първите проучвания бяха направени през 2018 г. - в Далане, в слабо населената югозападна част на страната, но едва сега става ясно, че ценните минерали са в количества, осигуряващи добива за столетие напред.

Ванадият е смятан за "суровината на бъдещето" - той се използва за производството на акумулаторни батерии с голям капацитет. Ванадиевите батерии са смятани за далеч по-добри от широкоразпространените литиево-йонни батери, защото се зареждат пъти по-бързо, а и подлежат на рециклиране. Титанът пък играе важна роля в стоманодобивната промишленост, докато фосфатите са неотменими при производството на торове.

Първоначално се е предполагало, че залежите достигат 300-400 метра дълбочина, но чрез направените измервания е установено, че минерализирането на рудните скали е достигнало най-малко до 2200 метра дълбочина. Инвеститорът Михаел Вурмзер дори се надява, че е двойно повече - до 4500 метра.

Швейцарецът Михаел Вурмзер е банкер, инвеститор и стратегически съветник. Преди години се запознава с нови бизнес партньори от Норвегия - те му предлагат да закупи пет лиценза за многообещаващи фосфатни залежи в Норвегия. Находището вече е привлякло вниманието на норвежките университети и на Норвежката геоложка служба.

Вурмзер се съгласява и през 2018 година основава с партньори фирмата "Norge Mining", с която започват проучвания. Сега компанията притежава 46 лиценза за разработката на участък с площ от 420 кв. км - приблизително четири пъти по-голям от Париж. През 2012 година Норвежката геоложка служба оценява стойността на залежите на около 30 милиарда евро - но тогава преценките ѝ се базират само на находищата с дълбочина 100 метра.

Според последните сондажи, става дума за между 70 и 80 милиарда тона фосфатна руда. Това са най-големите залежи на фосфати в света - повече, отколкото в Мароко с около 50 милиарда тона и Китай с около 3 милиарда тона. И това дори не са точни сметки, защото изчисленията са правени само въз основа на 1500 метра дълбочина, обяснява Вурмзер. Към тях се добавят и 4,5 милиарда тона ванадий, а за титана още няма точни преценки. Независими лаборатории са установили свърхвисока концентрация на ценни суровини в рудата.

Норвежките открития привлякоха и интереса на ЕС. Фосфатите, ванадият и титанът са в списъка на т.нар. "критични суровини", който ЕК води от 2011 година насам. Той включва 30 редки вещества и минерали, определени като важни за европейската икономическа и екологична политика.

До момента трите споменати суровини са се внасяли в ЕС от Китай (60%), Русия (20%), а останалото от Казахстан, Мароко и други африкански държави. Очаква се потребностите да растат - само при ванадия с 58 процента до 2030 година./Дойче веле