Властите твърдят, че тя разрушава традиционното семейство. ЕС зовe решението да бъде преразгледано

С президентски указ посред нощ в събота Реджеп Ердоган извади Турция от Истанбулската конвенция срещу насилието над жените и домашното насилие, която по ирония носи името на най-големия турски град. Решението разтърси страната, в която от началото на 2021 г. 78 жени са били убити при домашно насилие.

Президентът не посочва причини за оттеглянето от конвенцията, но близки до управлението са на мнение, че тя е посегателство срещу традиционните семейни ценности. В Анкара, Истанбул, Измир и други големи градове на страната хиляди жени излязоха на протести с лозунги: “Оттеглете решението, приложете конвенцията.”

Конвенцията на съвета на Европа, приета в Истанбул през 2011 г., бе подписана и ратифицирана първо от Турция

От август миналата година обаче в страната започна активно лобиране от страна на религиозни и консервативни групи Анкара да оттегли подписа си под документа. Причината - конвенцията според тях руши традиционното семейство, насърчава разводите и адвокатства в полза на ЛГБТИ общността.

В събота и неделя високопоставени членове на турския кабинет се обявиха в подкрепа на указа. Те опитват да убедят гражданите, че отказът от конвенцията няма да нанесе удар срещу правата на жените.

“Решени сме да продължим искрената си борба за повишаване на репутацията и достойнството на турските жени до нивата, които заслужават в обществото, като запазим традиционната си социална структура.

Няма нужда да търсим лекарството навън, да подражаваме на другите. Решението е в нашите традиции и обичаи, в нашата същност”, написа в туитър вицепрезидентът Фуат Октай.

“Защитата на правата на жените фигурира в настоящите ни закони и специално в конституцията. Нашата правна система е динамична и силна, за да приложи съответните разпоредби, когато това се налага”, коментира министърката на семейството и социалната политика Зехра Селчук.

В хора се включи и вътрешният министър Сюлейман Сойлу. “Наличието или отсъствието на международни конвенции не намалява или увеличава нашите отговорности за предотвратяване на каквато и да е форма на престъпление, с която ще се сблъскат нашите граждани”, посочва той.

Опозицията също надигна глас и обяви, че оттеглянето от конвенцията обрича жените да бъдат хора втора ръка. Тя обвини властите, че не са успели да защитят правото на живот в Турция. Опозиционните депутатки обявиха, че няма да признаят президентския декрет. Коалиция на жени активистки го нарече “кошмар” и официален отказ жените да бъдат защитени срещу насилието.

Международните реакции също не закъсняха. Първа реагира генералната секретарка на Съвета на Европа Мария Бурич, която нарече турското решение “опустошително”. Говорителка на германското външно министерство заяви, че напускането на ключовия договор изпраща погрешен сигнал до Европа и до турските жени. “Нито културни, нито религиозни или други национални традиции могат да служат за извинение за пренебрегване на насилието срещу жени”, подчерта тя.

Френското външно министерство изрази вчера съжаление за решението на Анкара и заяви, че то бележи нова стъпка назад по отношение на зачитането на човешките права. “Това решение ще засегне предимно турски жени, на които Франция изразява своята солидарност”, се казва в изявлението.

В неделя първият дипломат на ЕС и председателката на Европейската комисия призоваха Турция да се върне към Истанбулската конвенция. “Жените заслужават силна законова рамка, която да ги защитава. Насилието срещу жени не бива да се толерира”, заяви Фон дер Лайен. Тя призова всички страни, подписали конвенцията, да я ратифицират.

“Надяваме, че Турция скоро отново ще се присъедини към ЕС в защитата на правата на жените, основен елемент на правата на човека, мира, сигурността и равенството през XXI век”, заяви дипломат №1 Жозеп Борел.

В много страни Истанбулската конвенция не се приема еднозначно и предизвиква бурни дебати, най-вече заради използваното в нея понятие “джендър”.

До момента тя е подписана от 45 страни и от ЕС и е в сила от 1 август 2014 г. България е сред страните, които са подписали конвенцията, но не са я ратифицирали. Конституционният съд я обяви за противоречаща на българската конституция. Конвенцията не е ратифицирана също в Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия, Великобритания. В Полша, която е ратифицирала документа, правосъдният министър Збигнев Жобро обяви през юли 2020 г., че страната трябва да се оттегли от конвенцията, но не бе подкрепен от всички членове на управляващата коалиция.

Властите твърдят, че тя разрушава традиционното семейство. ЕС зовe решението да бъде преразгледано. /24 часа