Новоизбраният президент на Хърватия Зоран Миланович ще води политика на укрепване на отношенията с ЕС и приемане на страната в Шенген. В същото време ще работи и за развитие на отношенията с Русия, смята хърватският аналитик и дългогодишен редактор на списание „Политическа мисъл” (Politicka misao) д-р Деян Йович.

Кандидатът на опозиционната Социалдемократическа партия (СДП) и бивш премиер на Хърватия Зоран Миланович победи на балотажа на президентските избори на 5 януари. Церемонията по встъпването в длъжност ще се състои на 18 февруари в Загреб в тесен кръг.

Според Йович, позицията на президента не е основна в политическата система на Хърватия, „което е видно от начина, по който се планира инаугурацията”.

Миланович има сериозен опит в ръководството на държавата като министър-председател в периода 2011 – 2016 г., спечели убедително и президентските избори.

Хърватското общество иска промени в структурата на политическата система, но не радикални, както предлагаха някои от кандидат-президентите.

Изборът на Миланович предполага необходимо сътрудничество между президента и премиера Андрей Пленкович, тъй като двамата са представители на различни партии, смята политологът.

В хода на предизборната си кампания и след това Миланович обеща, че ще бъде президент – центрист и няма на провежда идеологизирана политика, а ще действа прагматично.

„Очаквам той да работи добре с премиера по въпросите на външната политика, където имат сходство на вижданията и целите. И двамата са ориентирани към по-нататъшна интеграция на Хърватия в европейските структури, Шенген и еврозоната. По въпроса за преминаването в евро, Миланович е по-скептичен от премиера, но стремежът към включване в шенгенското пространство е общ”, подчертава Йович.

Според анализатора, президентът, за разлика от своята предшественичка, се отнася скептично към „Инициативата за трите морета” (Балтийско – Адриатическо-Черноморско сътрудничество на държавите от ЕС, т.нар. Триморие – бел.ред.).

Миланович обяви, че за Хърватия е приоритет подобряване на отношенията със съседна Словения, сближаване с нея и с Австрия и в по-малка степен, обвързване на Хърватия със САЩ.

Що се отнася до Русия, вероятно Миланович ще приеме поканата на руския президент Владимир Путин и ще отиде в Москва за честванията на 9-ти май. Това показва, че новият президент е заинтересован от разширяване на хърватската външна политика не само в рамките на ЕС, но и по отношение на Русия и други държави, обобщава д-р Деян Йович. /БГНЕС