В неделя в Хърватия ще се проведе вторият тур на президентските избори. До него достигнаха кандидатът на опозиция от Социалдемократическата партия на Хърватия Зоран Миланович и действащият президент Колинда Грабар-Китарович. Те получиха съответно 29,55% и 26,65% от гласовете на първия тур.

Според Държавната избирателна комисия (ЦИК) на Хърватия повече от 6,5 хиляди избирателни секции в републиката и в чужбина ще се отворят в 07:00 местно време (08:00 българско време) и ще затворят в 19:00 (20:00 българско време).

Според последните проучвания на общественото мнение не е възможно да се посочи ясно изразен фаворит. В последните дни на предизборната кампания рейтингите на двамата кандидати постоянно се променяха на фона на различни изявления.

Зоран Миланович се противопоставя на разширяването на правомощията на държавния глава, не подкрепя въвеждането на еврото в страната и, ако бъде избран, възнамерява да развива партньорства със Западна Европа и Съединените щати. Освен това програмата му включва борба с корупцията и достъпни, но платени здравни грижи.

Кампанията струва на Миланович повече от 1,5 милиона куни (над 200 хиляди евро).

Неговият съперник се подкрепя от управляващата дясноцентристка партия "Хърватска демократична общност" на премиера Андрей Пленкович. Програмата на Грабар-Китарович предвижда разширяване на икономическите и социалните права на работещите съпрузи с деца (допълнителен отпуск, гъвкаво работно време), борбата срещу безработицата и постигането на равенство между половете.

Освен това тя обещава да реформира правителството, като въведе модел за измерване на ефективността както на мениджърите, така и на обикновените служители, да разработи програми за предотвратяване на всички видове насилие и защита на уязвимите групи в обществото. Грабар-Китарович счита за необходимо да се увеличи бюджетът за отбрана, който през 2018 г. възлиза на около 1,5% от БВП, и да се модернизира армията, да се разширят правомощията на президента, включително поради определена роля при назначаването на съдии на Конституционния съд. Приоритетът е също да се укрепи позицията на Хърватия в отношенията с Европейския съюз, НАТО и САЩ, в Югоизточна Европа и на Балканите, развитието на диалог с Русия, Китай и Индия.

Според хърватските медии, централата на Грабар-Китарович оцени предизборната си кампания на над 5,4 милиона куни (над 730 хиляди евро).

Около 3,85 милиона граждани, от които близо 177 хиляди живеят в чужбина, имат право да гласуват на втория тур.

Президентът се избира чрез пряко общо избирателно право за пет години с право на преизбиране за един мандат. Всеки гражданин на държава над 18 години може да стане кандидат. Той има право да се кандидатира от името на партия, политическо сдружение, група избиратели или да бъде независим кандидат. За да участва в изборите, кандидатът трябва да събере най-малко 10 хиляди подписа на избирателите.

Изборната кампания в Хърватия започна на 5 декември и приключи на 3 януари. Според ЦИК сериозни нарушения, включително по време на първия тур, не са регистрирани.

Над 24 хиляди наблюдатели ще следят за гласуването. /news.bg