Има разделение в географска Европа, което днес се чувства между страните, които са и не са в ЕС, а няма еднаквост и между самите страни-членки на ЕС. В това, което днес наричаме ЕС, за съжаление все още има т.нар . по-нисък слой – това са Румъния и България, казва в интервю за македонския вестник „Дневник” Габриела Шуберт, професор от Германия и изследовател на славянската култура.

Съществува ядро на Европа от една страна и Европа с по-ниска стойност от друга страна. Още по-голяма е пропастта между страните от ЕС и страните, които все още не принадлежат към тази Европа. За съжаление, гледано като глобално културно движение, Европа днес е само Западна Европа, само ЕС. Всичко, което се нарича европейска култура, е свързано със Запада. Никой не я включва Югоизточна Европа, а напротив, съществуват мнения, че тя е антиЕвропа, тъмнина, несигурност, че там е всичко, което не струва. Сигурно е, че един ден това ще се промени, но за да стигнем до момента на истинското културно и цивилизационно обединение, трябва да размислим сериозно дали имаме общи идеи, които да са водещи за в бъдеще. Необходима е идея, с която ще се чувстваме граждани на Европа. В Америка например хората се чувстват американци и имат обща културна база. Тук тази база все още я няма – нито в рамките на ЕС, нито със страните, които не са част от тази организация, казва германката. Запитана дали европейският запад се страхува от онези от изток и юг, тя е категорична: „Разбира се. Страхът идва най-вече поради недостатъчното познаване на съседите от югоизтока. Това е православната религия например. На запад не познават православието и за съжаление няма достатъчно възможности да се занимават и да го изучават. Там няма достатъчно експерти за Балканите, а интересите им се движат в други посоки – към САЩ или в някои случаи към Русия. Рядко някой се интересува да проучва културата на Балканите, казва тя. Страхът естествено идва и поради информацията, която медиите предават за тази част на Европа. Авторите, хората на изкуството, политиците, обикновените хора, постоянно са заобиколени от информация, че тук все още няма демокрация, че няма истинско гражданско общество и че все още нещата се базират на старите, балкански принципи и навици. Например това е корупцията в публичните организации, престъпността, липсата на правна структура. От тази гледна точка може да се каже, че страхът е оправдан, казва Шуберт. Обединяването /на Европа/ трябва да означава и приемане на различията на другия като собствени, европейски културни характеристики. Трябва да намерим начин да признаем всички специфики не като „техни”, а като „наши”. Да се изгради общност в различията – това е, което ни е необходимо, ако искаме да имаме наистина обединена Европа, заключава Шуберт. /БГНЕС