Сигурно защото съм филолог по образование се вглеждам в думите и човека, който ги произнася. Пък и древните са казвали, че думата е душата на битието. Например, ако се заслушаш в произнесеното снощи по „Панорама“ от Тошко Йорданов, веднага ти става ясно какво му е битието. Прост човек, дипломиран в НГДЕК, комерсиален до мозъка на костите. Язък, че обезчести предаването с „мое, пич“ и друга подобна словесна уличност от копанята на ИТН.

Тази сутрин отново по БНТ друг депутат, също от мега модерните партии на протеста, заби ръждив меч в… една дама. На фона на Тошковите простащини Арман Бабикян звучеше по-засукано. Яд го е на Татяна Дончева, която каза наскоро, че  „Мутри вън“ дразнят хората и е добре да се „редактира“. В този смисъл реакцията на Бабикян е неизбежна.

Понеже като професионален пиар смята, че владее словото както каубой- коня си, той каза при Георги Любенов така: „Това (Мутри вън) не е лирика за ухото. Не е нежно изпълнение на цигулка в спалня“. И си се зарадва колко красиво го измислил! Не е като Тошко Йорданов, на когото политическият фасон се пръсна снощи като детски балон. Цигулки, спалня, лирика…

Много уважавам Татяна Дончева, без значение какво от нейния патос споделям или не споделям. Ако някой се е държал „като мъж“ в публичността повече от 20 години, то това е тя. Работата е там, че освен да владее майсторски словото, без да е филолог, Татяна Дончева свири и на цигулка. На страхотните ѝ изпълнения на Моцарт или Брамс са се наслаждавали куп хора, приятели и политически врагове.

Класическият репертоар слага в малкия ѝ джоб чалгадгжийските песньовки на Тошко и неговия бос Слави. Тъкмо затова на Арман Бабикян не може да му се прости. Жлъчното набъркване на цигулка и спалня издава чист мачизъм, завист и политическа ревност кой-е-по-важен в „Изправи се. Мутри вън“.

Още от скандала с Иван Добчев за мизогинните му подмятания в прав текст по адрес на актьорския полет на Мария Бакалова, доста дами започнахме да се питаме защо един популярен в някаква област мъж, когато завижда на жена, все гледа мръснишки инсинуации да отправи по неин адрес. Днес обаче Арман Бабикян издаде напълно работата. Няма как да не уличи несъмнено превъзхождащата го Татяна, защото е със ситна етика. Толкова му е хоризонтът, защо да не я цака със спални!

Та, как беше казал древногръцкият мислител? Думата е душата на битието. Битието на новака-депутат, бъдещият държавник Бабикян, е изтъкано от здравото чувство на превъзходство на мъжкия пол. Чувство старо колкото очуканото менче от  покъщнината на селски дядо. Жалка работа. /tribune.bg