Юлиана Методиева, Фейсбук

Никак не е случайно, че познавам Севдалина Арнаудова. Тя е приятелка от години на журналистка, която много уважавам и с която доста хора освен мен са работили по проблемите на малцинствата. Историята на семейството на Арнаудова по определен начин е история на същата тази приятелка, и не само на нея. Всички те съпреживяват грижите и тревогите около тежко болната ѝ майка. Да, Севдалина гледа майка си в „луксозния апартамент“, а не я изоставя в старчески дом! Като се поогледам наоколо, малко правят това. По една или друга причина, не непременно безнравствена. Не се сдържах да преглътна „апартаментгейт-а“ на начинаещата „Свободна Европа“. Веднага казах, че това не е журналистика за хората, а журналистика за политическа употреба и цел. Не съм подозирала обаче, че гейтовете с „високите“ цени на апартаментите ще се окажат толкова потенциални за лайкове, посещения, споделяне в социалните мрежи и укрепване на партийните кръгове.

Таргетът на „разследващите“ е до скука изчислен. Той се изчерпва с масовия човек от ляво и от дясно, разбира се. В българското пространство e супер лесно да провокираш омраза към богатия (дали е богата Севдалина Арнаудова ще оставя на съвестта, на който се интересува). Е, евтинията на посланията срещу имащите къщи малко над 300 кв.м. и купени за малко над 300 хиляди, може да се оневини с тежкото наследство от комунизма. Така бяха учени чавдарчетата и пионерчетата, да мразят ония дебелите, с кожусите и с пура в уста (по Христо Смирненски). Няма как пишещите „смели“ разследвания да не знаят, че банките отпускат кредит след като си назначат оценителна комисия, а не защото си братовчед или пиар на някого си. Всеки знае, че тъкмо тази оценителна комисия определя пазарната цена. От друга страна, банката има интерес да отпуска високи кредити, защото това е печалбата ѝ. Все едно дали става дума за Булбанк, Първа инвестиционна или печално осрамената КТБ. В случая на Севдалина Арнаудова е ДСК. Е, и? Те с мъжа ѝ са младо семейство, имат за продажба наследствени апартаменти и т.н. Какъв е проклетият компромат в този случай? Сигурна съм, че гейтовете ще процъфтяват като успешен жанр. Няма нужда от допълнителен труд на журналиста: достатъчно е да бръкне в регистрите, да постави в правилен контекст цифрите и чиста работа! Днес онзи негодник от Дубай им подхвърля стръв и те я захапват. Утре - друго.

Днес е Севдалина Арнаудова заради служебното ѝ положение, вкусна задачка. После ще дойде нова и т.н. Сломяването на репутация на един човек е гордост за колегията. Някога журналистиката се занимаваше с по-значими неща, но днес е анти-герберско време, което споменатият мерзавец от Дубай добре направлява и остойностява. Трима-четирима професори, които обслужват интелектуално кръга на „разследващите“ дават рамо след всяка тяхна простотия. Щом е срещу Борисов, става. Тикат същата тази журналистика да радва читателите си с внушения от преди 10 ноември. И впрочем, хайде да се разберем - никой ли не иска да бъде богат? Ами да си живеем в онова време когато имахме нулеви шансове да получаваме повече от мизерните си заплати!