Днес посрещаме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Тази година празнуваме в условия на епидемия, но настроението и коледният дух остават.

Обредността на Бъдни вечер се свързва с надеждите за берекет, сплотено семейство и благословен дом. В село Балканци, Стражишка община, пъргавите стопанки се готвят усилено за празника, разказва кореспондентът на БГНЕС.

“В навечерието сме на едни от най-светлите християнски празници, така и тази вечер в нашето семейство тече подготовка за празника. Ще изпратим домакина – най-старият с младия зет, за да идат в гората и да отсекат бъдника. Той трябва да бъде от дъбово дърво, за да гори цяла нощ”, заяви председателят на Народно читалище “Надежда 1928” в село Балканци Даринка Бонкова.

Трапезата на Бъдни вечер е постна като на нея се нареждат нечетен брой ястия, които символизират седемте дни на седмицата, 9-те месеца, през които Божията майка износва Младенеца, разказа още за вековните традиции Бонкова.

С този празник приключва и Рождественският пост. Типични блюда са зелеви сърми, пълнени чушки с боб, ошав, тиквеник, пуканки, грозде и др. Ярък символ е постната питка, която разчупва най-възрастният стопанин.

“Слагат се орехи, лук, лукът даже го режем в нашето семейство на 12 люспи, в лука слагаме сол и това символизира месеците през годината от януари до декември. И сутринта като станем, гледаме във всяка люспичка колко вода се е събрала и гадаем кой месец ще е дъждовен и колко плодородна ще е годината”, разказа още Даринка Бонкова.

“Питката се прави постна, содена питка, слага се паричка, намазва се също с мед, да бъде животът сладък и да бъде питката сладка и да си изкараме добре вечерята. Сърмите са от зелеви листа, вътре се слага ориз, подправки – чубрица, черен пипер, лекичко се задушават и се завиват – така да бъдат постни”, добави самодеецът Дочка Стефанова.

Трапезата задължително се прикадява, а първото парче от питката се слага пред иконата на Света Богородица.

“На трапеза слагаме месала, върху него – сламата, която символизира раждането на Младенеца в яслата. Тази трапеза се прикадява, с лемеш самата трапеза – къщата, двора, хармана, животните… Хубаво е във всеки дом да се пречисти с тамян, да се вярва в божията сила”, добави Бонкова.

В Балканци тиквеникът се прави по местна рецепта, от точени кори.

“Меси се тесто, което е с малко топла водичка, със солчица, замесва се, разточват се пити, три-четири пити и се навиват на руло – в кръг на самата тава. Орехи, сладко може да се сложи, стафиди. Навива се, слага се в тавата и се пече”, добави и Илиянка Стойчева, която също е самодеец към читалището.

В селото се съхраняват автентични коледарски песни, които се пеят на празничната трапеза./БГНЕС